Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

— Дъщерята на Главатаря каза, че не можеш да го вземеш — изрече рязко и бутна Търсача.

Тласъкът не беше силен, но лиши напълно от равновесие пияния Теократ. Той размаха неистово ръце и се опита да се вкопчи в нещо. Залитна напред, спъна се в официалните си одежди и падна с главата напред в буйния огън. Чу се цвърчене и пламъците се разгоряха. Разнесе се отвратителна миризма на изгоряла плът. Писъкът на Теократа разтърси тишината. Обезумелият мъж скочи на крака и започна да се мята из помещението като жива факла.

Танис и приятелите му не помръднаха, парализирани от шока. Само Таселхоф запази самообладание и се втурна да помага на горящия човек. Но Теократът пищеше и размахваше ръце, разгаряйки още по-силно пламъците, обхванали дрехите и тялото му. Малкият кендер не можеше да му помогне по никакъв начин.

— Дръж! — Старецът грабна украсения с пера жезъл на варварите и му го подаде. — Халосай го, а след това ще го загасим.

Таселхоф взе жезъла, замахна с всичка сила и го удари в гърдите. Мъжът се свлече на земята. От тълпата се изтръгна всеобща въздишка на облекчение. Изведнъж кендерът застина с отворена уста, сграбчил жезъла, без да откъсва поглед от зашеметяващата гледка в краката си.

Пламъците бяха изгаснали моментално. Одеждите на Теократа бяха непокътнати, а по кожата му нямаше и следа от изгаряне. От него не се издигаше дори струйка дим!

— Той го излекува! — извика старецът. — Жезълът! Погледнете жезъла!

Таселхоф погледна жезъла, който държеше. Беше се превърнал в продълговат кристал, който сияеше с ярка синя светлина!

Старецът се разкрещя:

— Извикайте стражите! Арестувайте този кендер! Арестувайте варварите! Арестувайте приятелите им! Видях ги, че идват с онзи рицар! — И посочи Стърм.

— Какво? — скочи Танис. — Ти полудя ли бе, старче?

— Извикайте стражите! — Викът се предаде от уста на уста. — Нали видяхте…? Синият кристален жезъл! Намерихме го. Сега най-после ще ни оставят на мира. Повикайте стражите!

Теократът се изправи и се олюля. Лицето му беше бледо, само бузите му горяха в червено. Варварката и спътникът й се изправиха с ужас в очите.

— Гадна вещица! — гласът на Хедерик трепереше от гняв. — Ти ме излекува със зло! Аз може да горя, но пречиствам плътта си, а ти ще гориш, за да пречистиш душата си! — И преди някой да успее да го спре, постави ръката си в пламъците. Чертите му се изкривиха от болка, но от устните му не се изтръгна и стон. След това хвана овъглената си ръка и закрачи през развълнуваната тълпа с изражение на страдание и диво задоволство.

— Изчезвайте! — втурна се към Танис останалата без дъх Тика. — Целият град търси този жезъл! Онези, закачулените, казаха на Теократа, че ще унищожат Солас, ако го открият у някого. Хората от града ще ви предадат на стражите!

— Но той не е наш! — възпротиви се полуелфът. Старецът се бе облегнал с доволна усмивка и ги наблюдаваше.

Когато улови погледа на Танис, се ухили широко и му, намигна.

— Да не мислиш, че ще ти повярват! — Тика закърши ръце. — Виж!

Танис се огледа. Хората ги гледаха враждебно. Някои стискаха здраво чашите си, а други бяха сложили ръце върху дръжките на мечовете си. Виковете, които се чуваха отдолу, го накараха да се обърна към приятелите си.

— Ще се наложи да излезем през кухнята.

— Да — кимна Тика. — Няма да се сетят да погледнат отзад. Само побързайте, защото много скоро ще обкръжат хана.

Годините, прекарани в раздяла, не бяха повлияли на способността на компанията да действа организирано пред лицето на опасността. Карамон беше навлякъл бронята и шлема и с меч в ръка помагаше на брат си да се изправи. Райстлин заобиколи масата, стиснал собствения си жезъл, Флинт бе вдигнал брадвата си и наблюдаваше свъсено зяпачите, които очевидно не се осмеляваха да нападнат добре въоръжените мъже. Само рицарят седеше и най-спокойно пиеше бирата си.

— Стърм! — подкани го разтревожен Танис. — Давай да се махаме оттук!

— Да бягам? — изненада се неимоверно той. — От тази сган?

— Да! — Танис се поколеба. Спомни си, че рицарският кодекс на честта забранява бягството пред лицето на опасността, следователно трябваше да го убеди по друг начин. — Този човек, е религиозен фанатик. Иска да ни качи на кладата! А освен това има дама, която се нуждае от твоята защита.

— Ама, разбира се, дамата. — Стърм веднага скочи и се запъти към жената. — На вашите услуги, мадам — поклони се той. Правилата на кавалерството не му позволяваха да проявява нетърпение. — Оказва се, че сме обвързани. Вашият жезъл ни постави в сериозна опасност, но най-вече вас самата. Ние познаваме околността, защото сме израснали тук. Вие, доколкото знам, сте чужденци. За нас ще бъде чест да придружим вас и галантния ви приятел, като направим всичко необходимо, за да запазим живота ви.