Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

Жената пое лютнята с треперещи ръце. Спътникът й се възпротиви и й прошепна нещо, но тя не го чу. Погледът й бе прикован в блестящите тъмни очи на стареца. Бавно, като в транс, тя Подръпна струните. Меланхоличните акорди отекнаха из помещението и разговорите постепенно замряха. Не след дълго всички гледаха към нея, но тя не забелязваше нищо. Златна Луна пееше единствено за стареца.

Когато затихна и последният акорд, в помещението се възцари потискаща тишина. Жената си пое въздух, върна лютнята на стареца и отново се скри в сянката.

— Благодаря ти, скъпа — каза той и се усмихна.

— А сега може ли да чуя приказката? — попита с нетърпение детето.

— Разбира се — отвърна старецът и се намести на стола. — Имало едно време един велик бог на име Паладин…

— Паладин ли? — прекъсна го хлапето. — Изобщо не съм чувал за такъв бог.

Откъм масата на Висшия Теократ се чу сумтене. Танис погледна към Хедерик, който се мръщеше със зачервено лице. Старецът се престори, че не го забелязва.

— Паладин е един от древните богове, дете. Но от много време никой не го почита.

— А защо се е оттеглил?

— Той не се е оттеглил — отвърна старецът и усмивката му помръкна, — хората се отрекоха от него през мрачните дни на Катаклизма. Хвърлиха вината за унищожението на света не върху себе си, а върху боговете. Чувал ли си „Химна на дракона“?

— О, да! Обичам истории за дракони, но татко казва, че те не съществували. Много искам някой ден да видя дракон!

Лицето на възрастния мъж се изпълни с тъга и сякаш се състари още повече. Той погали момчето по главата.

— Внимавай какво си пожелаваш, дете — изрече тихо. След което млъкна.

— Историята… — напомни му момчето.

— А, да. Ами едно време Паладин чул молитвата на един велик рицар, който се казвал Хума…

— Онзи Хума от „Химна“ ли?

— Да, същият. Та Хума се изгубил в гората, лутал се дълго и накрая се отчаял, защото си помислил, че никога вече няма да види родните си земи. Помолил Паладин да му помогне и той изведнъж се появил пред него като бял елен.

— Хума застрелял ли го е? — попита момчето.

Понечил да стреля, но сърце не му дало. Не могъл да стреля по толкова красиво животно. Еленът побягнал. След това спрял и го погледнал, сякаш го чакал. Хума го последвал. И така го следвал ден и нощ, докато накрая се озовал в родното място. Принесъл жертва на бог Паладин…

— Богохулство! — изръмжа един глас. Падна стол.

Танис постави халбата си на масата и вдигна поглед. Всички оставиха питиетата си и се загледаха в пияния Теократ.

— Богохулство! — повтори Хедерик и се надигна със залитане, сочейки стареца с пръст. — Еретик! Развращ’ва младото поколение! Ш’тъ изправя пред съвета, старче! — Търсачът отстъпи и отново залитна напред. Огледа хората с надута физиономия. — ’Звикайте стражите! — И описа полукръг с ръка. — Да арестуват тия двамата, щото пеят мръсни песни. Тя е вещица! Конф’скувам тоя жезъл!

Търсачът се заклати към жената и посегна непохватно към жезъла й.

— Не — изрече студено Златна Луна и го изгледа с отвращение. — Той е мой. Не можеш да го вземеш.

— Вещица! — изръмжа Хедерик. — Аз съм Висшият Теократ! И вземам каквото си поискам. Той посегна повторно към жезъла, но придружителят на жената се изправи.