Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

В рамката на вратата надникна таласъмска глава. Погледът й попадна върху Райстлин, който спокойно седеше до огъня с жезъл на рамо. Таласъмът изръмжа разтревожено, но след това се разсмя.

— Олеле, не! Гледай, моля ти се, какво има тук! Жезъл! — Очите му проблеснаха и той пристъпи към Райстлин. Партньорът му се промъкна след него. — Дай ми този жезъл!

— Разбира се — прошепна магьосникът и му го подаде. — Ширак — изрече той и кристалната топка избухна в светлина. Таласъмите изпищяха, стиснаха очи и затърсиха опипом мечовете си. В този момент иззад вратата изскочи брат му, сграбчи ги за вратовете и удари главите им с такава сила, че се чу пукот. Стражите се свлякоха във воняща купчина.

— Мъртви ли са? — обърна се полуелфът към Карамон, който се беше навел над тях и ги разглеждаше на светлината на жезъла.

— Боя се, че да — въздъхна огромният мъж. — Май ги ударих твърде силно.

— Е, това беше последната капка. Убихме още двама от стражите на Теократа и сега той ще преобърне града. Няма да можем да си починем няколко дни. Трябва да се махаме! А вие Двамата — той се обърна към варварите, — по-добре елате с нас.

— И къде отиваме? — измърмори недоволно Флинт.

— Вие накъде се бяхте запътили? — попита Танис варварина.

— За Хейвън — отвърна неохотно той.

— Там хората са мъдри — добави Златна Луна. — Надявахме се да ни кажат нещо за този жезъл. Вижте, онази песен, която изпях… тя е вярна. Жезълът ни спаси живота!…

— Ще ни разкажете после — прекъсна я Танис — Когато тези стражи не се върнат, таласъмите ще плъзнат по всяко дърво в Солас. Райстлин, изгаси светлината изгасна.

— Думак — изрече магьосникът. Кристалът премигна и изгасна.

— Какво ще правим с телата? — попита Карамон и побутна с ботуша единия от таласъмите. — Ами Тика? Няма ли да й навлечем неприятности?

— Оставете ги. — Танис мислеше усилено. — И залостете вратата. Стърм, дай насам няколко маси. Ще направим така, сякаш сме се вмъкнали тук и сме се сбили с тези приятелчета Тика няма да има много неприятности. Тя е умно момиче, ще се оправи.

— Ще ни трябва храна — обади се Таселхоф. Изтича в кухнята и започна да рови из шкафовете, тъпчейки в торбата си самуни хляб и всичко, което ставаше за ядене. Подаде на Флинт пълен мях с вино.

Стърм преобърна няколко стола, а Карамон размести телата така, че да изглеждат загинали в ожесточена битка. Хората от Равнините стояха до загасващия огън и гледаха боязливо Танис.

— Е? — попита Стърм. — Сега какво? Къде отиваме?

Полуелфът се поколеба, тъй като още прехвърляше мислено възможностите Варварите бяха дошли от изток, ако, разбира се, не лъжеха. И ако племето им наистина се беше опитало да ги убие, това означаваше, че няма да искат да се върнат там Можеха да се отправят на юг, към кралството на елфите, но този път Танис не изпитваше желание да се върне в родните си земи. Освен това знаеше, че елфите трудно допускат непознати в тайния си град.

— Тръгваме на север — каза накрая Танис. — Ще съпроводим варварите до някой кръстопът и там ще решим накъде да тръгнем. Аз лично възнамерявам да продължа в тази посока и да проверя дали са верни слуховете, че се събират армии.

— И евентуално да намериш Китиара — прошепна лукаво Райстлин.

Танис се изчерви.

— Този план харесва ли ви? — попита той и огледа присъстващите.

— Макар да не си най-възрастният между нас, ти безспорно си най-мъдрият — каза Стърм. — Ще те последваме, както винаги.

Карамон само кимна, Райстлин вече се отправяше към вратата, а Флинт беше преметнал през рамо меха с вино и мърмореше под нос.

Танис усети деликатно докосване по ръката. Обърна се и срещна ясните сини очи на прекрасната варварка.

— Ние сме ви признателни — изрече бавно Златна Луна, сякаш не бе свикнала да благодари. — Рискувате живота си заради нас, а ние все пак сме непознати. Танис се усмихна и стисна ръката й.

— Добре, аз съм Танис. Близнаците са Карамон и Райстлин. Рицарят е Стърм Брайтблейд. Този с виното е Флинт Файърфордж, а Таселхоф Бърфут е нашият хитър взломаджия. Вие сте Златна Луна, а той е Ривъруайнд. Ето, вече не сме непознати. Златна Луна се усмихна уморено. Потупа го по ръката и се отправи към вратата, като се подпираше на жезъла, който отново бе придобил обикновения си невзрачен вид. Танис я изпрати с поглед, след което вдигна очи и видя, че Ривъруайнд го наблюдава.

— Е, поне някои от нас вече не са непознати — добави сякаш на себе си той.