Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

Лодката се придвижваше по повърхността на изпъстреното със звезди езеро. Чуваха се единствено равномерното пляскане на греблата и сухата раздираща кашлица на Райстлин. Таселхоф отпуши меха с вино, който Флинт по чудо не беше изтървал, и направи опит да накара премръзналото джудже да отпие една глътка, но Флинт продължи да трепери и да се взира отнесено във водата.

Златна Лука се загърна плътно в кожената си наметка. Беше облечена според обичая на племето си в бричове от еленова кожа, богато извезана риза и туника с колан. Ботушите й от мека кожа се бяха намокрили, когато Карамон прехвърли джуджето в лодката, и сега треперещ от студ.

— Вземи наметката ми — каза Ривъруайнд на техния език и понечи да съблече мечата си шуба, но тя поклати глава.

— Не. Ти още имаш треска, а знаеш, че аз никога не боледувам. Но… — Тя го погледна и се усмихна. — Можеш да ме прегърнеш, войнико. Топлината на телата ще сгрее и двама ни.

— Това височайша заповед ли е, Дъще на Главатаря? — под-разни я Ривъруайнд и я придърпа към себе си.

— Да — отвърна тя и с удоволствие се притисна към силното му тяло. Погледна обсипаното със звезди небе, но вместо Удовлетворение дъхът й застина тревожно в гърдите й.

— Какво има? — попита Ривъруайнд и също вдигна поглед. Останалите не разбраха за какво става дума, но видяха тревогата в погледа й, прикован в небето. Карамон побутна брат си и попита:

— Райст, какво има там? Аз не виждам нищо.

Магьосникът се надигна, отметна качулката и се разкашля. Когато спазъмът премина, вдигна поглед към нощното небе и застина с широко отворени очи. След това посегна и се вкопчи в ръката на полуелфа, който неволно се помъчи да се отдръпне от костеливите му пръсти.

— Танис… — прошепна останалият без дъх Райстлин. — Съзвездията…

— Какво? — Танис се изплаши сериозно от трескавия поглед в очите му. — Какво съзвездията?

— Няма ги! — прошепна Райстлин и отново се разкашля.

Карамон го прегърна, сякаш се опитваше да предпази тялото му от разпадане. Магьосникът се съвзе и избърса устата си. Пръстите му бяха потъмнели от кръв. Пое си дъх и заговори:

— Съзвездията „Кралицата на мрака“ и „Смелият воин“. Няма ги. Тя е слязла в Крин, Танис, и той я е последвал, за да се бие с нея. Всички лоши слухове, които чухме, са верни. Война, смърт, разруха… — Гласът му заглъхна и той отново се разкашля. Карамон го прегърна.

— Хайде, Райст — изрече успокояващо, — не се вълнувай толкова заради някакви си звезди.

— Някакви си звезди! — повтори Танис. Стърм продължи да гребе към отсрещния бряг.

Над езерото повя хладен вятър. От север се появиха буреносни облаци, които закриха празнотата, оставена от слезлите на земята съзвездия. Заваля и спътниците се снишиха в лодката, увити плътно във връхните си дрехи. Карамон се присъедини към Стърм на греблата. Огромният воин опита да го заговори, но той не му обърна внимание. Гребеше мълчаливо и от време на време промърморваше нещо на соламнийски.

— Стърм! Натам! Между онези две скали вляво! — извика Танис и посочи с ръка.

Двамата мъже натиснаха греблата. Ориентирите почти не се виждаха зад пелената от дъжд и по едно време им се стори, че са се изгубили в тъмнината. Но скалите внезапно изникнаха пред очите им и те преведоха лодката покрай тях. Танис скочи във водата и я издърпа на брега.

Всички слязоха, мокри и премръзнали. Наложи се да носят Флинт на ръце, защото се бе вцепенил от страх. Карамон скри лодката в гъстия храсталак. Танис поведе компанията по тясна пътека, която водеше към една дупка, и я огледа колебливо. Приличаше повече на цепнатина в скалните пластове, но вътрешността й се оказа достатъчно просторна, за да се разположат удобно.

— Приятно местенце — отбеляза Таселхоф и огледа пещерата, — но май е бедно откъм мебели.

Танис се засмя и отвърна на закачката на кендера:

— Става за нощуване. Мисля, че и Флинт няма от какво да се оплаче. Но ако посмее, ще го пратим да спи в лодката!

Тас отвърна на усмивката му. Приятно му бе да види приятеля си такъв, какъвто го помнеше навремето. Беше му се сторил прекалено замислен и нерешителен, съвсем различен от силния водач от отминалите дни. Но сега, когато пак бяха на път, очите на полуелфа отново блестяха. Бе излязъл от черупката си и охотно приемаше предизвикателствата. Приключенията му бяха нужни, за да прогонят проблемите от съзнанието му, каквито и да бяха те. Кендерът, който изобщо не проумяваше душевните терзания на Танис, се радваше на тези приключения.