Гордън Диксън: Драконът и джинът

— Стига глупости, Джон. Ако се е случило нещо, искам да знам. Според теб, колко време сме отсъствали аз и милейди Анджела?

— Щом питате, милорд — десет дни.

— Десет дни! — Джим бе изумен, но бързо се овладя. — Наистина? Не очаквах точно такъв отговор. Сторило ви се е така, защото ни е нямало. Хората от замъка не трябва да се смущават, ако отсъстваме известно време. Ние винаги ще се връщаме тук. Е, след като ни е нямало десет дни, вероятно имаш какво да ни разкажеш. Какво стана в наше отсъствие?

Джон го погледна като лекар, който преценява дали пациентът е достатъчно силен, за да понесе лошите новини.

— Ами, милорд — заразказва неохотно икономът, — госпожа Гуинет Плизет, която както Ваша светлост знае, отговаря за кухнята, разля голяма кана от вашето най-хубаво френско вино.

Тази новина не беше особено сензационна. Виното, за което говореше Джон, обикновено се пазеше за специални гости и се сервираше само по особени поводи. Наистина бе жалко, че се е разляла голяма стомна, съдържаща около галон 28 28 1 галон (амер.) = 3,78 л., (англ.) = 4,54л. — Б.пр. и половина, но това едва ли би вбесило Джим и Анджи и Джон го знаеше. Имаше и нещо друго.

— Какво друго стана? — попита Джим.

— Тя наистина допусна грешка, милорд, но има известно оправдание. Магът Каролинус я стресна.

— Каролинус е бил тук, докато отсъствахме? — Джим се изправи на стола си.

— Да, милорд — кимна Джон.

— И защо е идвал тук?

— Дойде, защото ковачът беше лошо настъпен по крака.

— По крака? — попита Джим.

— Лошо настъпен? — повдигна вежди Анджи.

— Да, милорд, милейди.

— Предполагам, че го е наранил някой кон — каза Джим, — но съм изненадан, че Каролинус е дошъл чак до тук заради една рана.

— Не беше кон, милорд. Направи го дяволът.

— Дяволът? — извикаха Анджи и Джим в един глас.

— Дяволът от морето, милорд. Бяха изминали три седмици след заминаването ви, когато той дойде да ви търси. Знаете за кого говоря, милорд. Идвал е и преди. Той е огромен дявол.

— Бил е Ррнлф!

— Искаше да говори с вас, но аз лично му казах, че отсъствате. Тогава той поиска да разговаря с лейди Анджела, но му съобщих, че и нея я няма. Тогава той се настани на двора, за да чака завръщането ви, също както направи преди нападението на змиите — нали си спомняте? На конярите им бе изключително трудно да извеждат и прибират конете, защото той бе заспал така, че почти преграждаше пътя към конюшните. Конете много се плашеха от него.

— Сигурно. Е, аз се върнах и ще говоря с Ррнлф.

— Милорд, той си отиде. Извинете ме, ако съм превишил правата си, но бяхме в безизходица и аз изпратих един войник до къщата на мага Каролинус, за да го помоли да стори нещо. Магът сам дойде дотук с магия — просто изведнъж се появи в двора. Дяволът още спеше и Каролинус каза аз и всички останали да влезем в замъка и че той щял да поговори с дявола насаме. Направи го и пак изчезна. Дяволът още си стоеше на двора и аз излязох да видя какво става. Дяволът каза, че ви е търсил в Кипър, не ви е намерил, после е дошъл тук, но вас отново ви няма. Каза още, че ще се върне по-късно, за да поговори с вас.

— В такъв случай всичко в наред. — Джим се облегна назад. — Ясно защо Каролинус е идвал до тук. Той не каза ли нещо за мен или пък нещо друго?

— Не, милорд.

— Впрочем, Джон… — Джим започна изречението, но после размисли. — Не, всичко в наред. Благодаря ти. Свободен си.

— Да, милорд.

Джон Стюард се поклони. Той бе единственият човек в замъка, който правеше това както трябва, но и стражът Теолуф, който бе повишен в оръженосец, също напредваше с поклоните. Джим подозираше, че се упражнява тайно.

— Щях да го попитам защо всички се държат странно, но щеше да е безсмислено. Джон никога не би казал направо. Ще трябва да изчакаме и да видим какво ще стане.

Джим се загледа в пламъците.

— Каквото и да стане… — продължи той.

— Преживяхме много неща — каза Анджи, изправи се и го целуна. После взе машата и разрови цепениците. Разлетяха се искри и пламъците станаха по-буйни. Джим продължаваше да се взира в огъня.

— Кажи ми, Джим, къде отиде точно преди да вземеш жезъла?

— Жезълът ли? — Джим се стресна, сякаш се бе събудил от дълбок сън.

— Веднъж спомена, че Каролинус ти е казал, че е изминал дълъг път, за да се сдобие с жезъла, който използва при Прокълнатата кула, за да ти помогне да ме спасиш — продължи Анджи с нежен тон. — Ти също трябва да си изминал такъв дълъг път.

— Защо мислиш така? Изчезнах ли?