Гордън Диксън: Последната енциклопедия

Здесь есть возможность читать онлайн «Гордън Диксън: Последната енциклопедия» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Фантастика и фэнтези / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Гордън Диксън Последната енциклопедия
  • Название:
    Последната енциклопедия
  • Автор:
  • Жанр:
    Фантастика и фэнтези / на болгарском языке
  • Язык:
    Болгарский
  • Рейтинг книги:
    3 / 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в избранное
  • Ваша оценка:
    • 60
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5

Последната енциклопедия: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Последната енциклопедия»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Той бе само на шестнадесет, когато се сблъска с трудностите на живота. На него бе отредено да бъде пазителят на човешките ценности. Той трябваше да оглави и развие Последната Енциклопедия — последната надежда за запазването на земния човешки вид. Неговото име бе Хал Мейн… … и оттук започват неговите битки с новите господари на Вселената — Другите.

Гордън Диксън: другие книги автора


Кто написал Последната енциклопедия? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Последната енциклопедия — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Последната енциклопедия», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Интервал:

Закладка:

Сделать

Гордън Диксън

Последната енциклопедия

„Последната енциклопедия“, както и целият цикъл „Дорсай“, от който тя е част, се посвещават на моята майка, Мод Форд Диксън, която за деветдесет и пет години по свой собствен начин постигна далеч по-велики неща.

Първа глава

Полегатата светлина на деня, падаща върху страницата с поемата на Алфред Нойс, която Уолтър Наставника четеше, изведнъж помръкна. Сякаш нещо голямо бе затулило лицето на късното следобедно слънце, което пращаше косо лъчите си през прозореца на библиотеката до него. Ала когато Уолтър вдигна очи, звездата на Земята светеше, ярка и кръгла, на небето. Нямаше никакъв облак.

Той се начумери, остави настрани древния том и бръкна във вече старомодните си марански одежди и извади малко прозрачно кубче. То бе пълно с течност, в която обикновено плаваше тънка розова ивица от полужива тъкан. Преди четиринадесет години му го бяха изпратили тук, на Земята, останките от старата Отцепена култура на мъжете и жените от Мара — планетата, която заедно с Култис съставляваше двата Екзотични свята. Колкото и пъти през всички тия години той я погледнеше, ивицата оставаше една и съща. Сега обаче Уолтър видя, че тя лежи спаружена, почерняла и сгърчена, сякаш обгорена, на дъното на течността, която я заобикаляше. И от намека, който се съдържаше в това, някак хладнокръвно и като нещо почти очаквано от известно време, му хрумна, че часът на смъртта му е настъпил.

Той остави кубчето настрани и чевръсто се изправи на крака. На деветдесет и две все още беше висок, сух и деен. Само че той не знаеше колко време се е смалявал животомерът, нито пък колко време му остава. Ето защо мина бързо през библиотеката и излезе през един висок френски прозорец върху настланата с плочи тераса. Тя бе обградена от двата края с пищно разцъфтели люляци и се издигаше на дванайсет метра над дългото половин миля езеро, заобиколено от всички страни от имението Мейн.

На терасата, разтворил широко крака и скръстил големите си ръце на гърдите, стоеше Малачи Насуно — дорсай и бивш офицер, а сега преподавател като Уолтър. Той наблюдаваше едно тънкостенно пластмасово кану и гребеца в него, който идваше към къщата. Беше почти залез. Слънцето бързо се спускаше зад острите върхове на Сауочката верига от Скалистите планини, които ги заобикаляха, и хвърляше откъм оттатъшния край на езерото все по-голяма сянка върху него. Гребецът се надпреварваше със сянката, като се движеше малко пред ръба й по тъмносинята вода.

Без да губи време, Уолтър се забърза към пилона в края на терасата. Отвърза кордата, която — гъвкава и нагрята от слънцето — пробяга по пръстите му, като леко ги опари, и знамето с герба на излитащ от гора ястреб, изпърпори надолу към настилката на терасата.

На езерото ярко огряното от слънцето весло на кануиста плесна още веднъж и замря. Енергичната фигура изчезна през борда. Миг по-късно самото кану се наклони, напълни се с вода и потъна, сякаш го бяха разпорили отдолу и придърпали от дълбочините. Секунда по-късно напредващата по водата сянка на мрака покри мястото, където бе стоял съдът.

Уолтър усети върху лявото си ухо неочаквано топлия дъх на Малачи Насуно. Обърна се и видя масивните, дълбоко изрязани черти на стария професионален войник.

— Какво има? — тихо запита Малачи. — Защо плашиш момчето?

— Исках да се измъкне, ако успее — отвърна Уолтър. — Ние останалите сме загубени.

Кокалестото стогодишно лице на Малачи се втвърди като застиващ метал и сивите храсталаци на веждите му се събраха.

— Говори за себе си — каза той. — Когато умра, ще умра. Засега обаче съм жив. Какво има?

— Не зная — рече Уолтър. Измъкна кубчето от мантията си и го показа. — Всичко, което зная, е, че получих това предупреждение.

— Пак твоите екзотични фокуси-мокуси — изръмжа Малачи, ала изръмжаването му не бе съвсем пренебрежително. — Ще ида да предупредя Авдий.

— Няма време. — Дланта на Уолтър хвана все още масивната предмишница и спря бившия войник. — Авдий от години е готов да посрещне своя личен бог. Трябва да очакваме, че всеки миг ще започнат да ни наблюдават. Колкото по-малко изглежда, че очакваме нещо, толкова по-голям шанс ще има Хал да се измъкне.

Далече, на сенчестия бряг на езерото яркото тяло на гнездяща патица-арлекин изневиделица изскочи на открито и запърха, полутичайки, полулетейки, по потъмнялата повърхност на водата към друга част от брега. Уолтър си отдъхна.

Читать дальше

Шрифт:

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Последната енциклопедия»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Последната енциклопедия» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Последната енциклопедия»

Обсуждение, отзывы о книге «Последната енциклопедия» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.