— Това са само твои предположения.
— Напротив, сигурен съм — повиши глас Джим. — Макар и посвоему, Хасан е мил, добър човек, когото ти си превърнал в злодей. Белият дворец укрепнал и влиянието му нараснало. Но зародишът на частната ти империя не е още готов да издържи нападението на монголите. Затова Байджу, Брайън и аз е трябвало да умрем, а Хасан да бъде държан в подчинение чрез проклятие.
— Развяваш лъжите си като знаме — надменно каза Ибн-Тарик. — Знаеш, че проклятието не е върху Хасан Ад-Димри, а върху вашия сър Джефри.
— Така е — кимна Джим. — Но ти, като заклинател, не знаеш всичко за проклятията. Иначе не би се захванал с тях. Проклятията са като смъртоносна заразна болест. Могат да разядат човека, който се занимава с тях. Твърде късно си забелязал, че у Хасан се проявяват синдромите на болестта, и вече не си можел да го излекуваш. Изкушавайки се да стане водач на асасините, ти си подкопал вярата му и така е започнало падението му, което постепенно изсмуквало силите му. В това му състояние не би могъл да ти е от полза и затова ти си уредил проклятието да премине върху сър Джефри. А цялото богатство и луксът, които си му обещал били преместени чрез заклинания на една крачка от Белия дворец — в къщата на Мурад Богатия от Палмира.
— Сър Джефри е християнин — отвърна Ибн-Тарик. — Как мога аз, един мюсюлманин заклинател, да вдигна проклятието от някого и да го сложа на друг?
— Ти не би могъл. Един заклинател не е способен на това, както мюсюлмански или християнски заклинател не може да използва магия срещу човек от друга религия или срещу свещеник от собствената си вяра. Това не може да го направи и Келб. Или той може би не се казва Келб?
— Не! — един глас прогърмя и отекна многократно в купола на стаята. На мястото, където беше Келб, сега имаше само облак дим. Гласът продължи:
— Аз съм Сакар Ал-Джини! Келб винаги е бил и все още е най-долния ми роб. Приех неговия образ, за да те следя на остров Кипър. Синът на Давид, цар Соломон ме затвори в бутилка, която изхвърли в морето. Но сега съм свободен. Не съм някой слаб магьосник или заклинател, а Сакар Ал-Джини, джинът на джиновете!
Облакът дим се разсея и вместо него се появи ужасяващата грозна фигура с тюрбана и разместените очи и уста, която се бе явила на Джим и Хоб на кипърския бряг, когато Джим бе поискал да се покаже в истинския си образ.
— Винаги си бил един надут самохвалко! — Ибн-Тарик се обърна към джина с неочаквана ярост — изглежда времето, прекарано в бутилката не те е научило на нищо. От всички тук ти не си най-силния, а най-слабия. Сега бъди кучето, което си избра сам и не се променяй в продължение на деветдесет и девет поколения!
Изведнъж на мястото на джина отново се появи малкото грозно кафяво куче, което излая и изчезна.
— Джеймс — обади се Брайън, — достатъчно говори вече. Да грабваме мечовете и да приключваме с този дяволски неверник и неговия… неговия джин! Християнският меч сече и мюсюлмани, и Естествени. Нали за това тръгнаха и кръстоносците!
— Повечето от които измряха! — сряза го Джеронд. — Млъкни, Брайън!
— Предположението ти е лъжливо — Джим отново се обърна към Ибн-Тарик. — Никой джин, дори и Сакар Ал-Джини не може да прокълне който и да било мюсюлманин или християнин. Освен онзи, когото мюсюлманите наричат Шейтан 26 26 Сатана. — Б.пр.
, само обитателите на още някои царства имат подобна власт. Единствените такива същества, с които един заклинател може да се свърже, са жителите на царствата на дяволите и демоните.
— Така ли мислиш? — подсмихна се Ибн-Тарик.
— Знам го със сигурност. Дяволите и демоните са единствените същества, изградени само от чиста омраза, изпратени на този свят да изпитват хората. Те обаче са затворени в царството си и се намесват в човешките работи само за да тормозят човечеството или за да разстройват равновесието между Случайността и Историята. Такъв е случаят с възраждането на асасините и свързването им със заклинателството. Джин не може да призове демон, но заклинателя може!
Джим хвърли поглед към разпръскващия се облак дим, после отново се обърна към Ибн-Тарик:
— Ние, магьосниците, също можем да призовем демон или дявол, но нашите правила ни го забраняват. Заклинателите нямат правилник. Ти, Ибн-Тарик, си призовал демон, който е проклел Хасан. Сега той е свободен и ти не можеш отново да му наложиш проклятие. В името на всички царства, кажи ми кой демон си призовал?
Лицето на Ибн-Тарик се промени. Пребледня, но най-вече сякаш замръзна — като жива скулптура.
Читать дальше