Гордън Диксън - Драконът и джинът

Лицето на Ибн-Тарик освирепя, а чертите му се изостриха като на ранен ястреб.

— Аз да не съм някой начинаещ, че да ме защитава такъв като теб?

Джим не отговори. Сега, след като вече държеше жезъла в ръка, умът му бе кристално бистър.

— Отначало — заговори той, — само си искал да попречиш на Брайън и мен да намерим сър Джефри и да го върнем в Англия. После случайно си разбрал (вероятно от Абу Ал-Ксаир, скривайки грижливо от него заклинателската си сила), че нашият успех ще сложи край на всичките ти планове.

Очите на Ибн-Тарик светнаха.

— Не се крия от никой магьосник!

— Би било глупаво — продължи Джим, — а ти не си глупак. И така, научил си, че аз съм младши магьосник, с когото би трябвало лесно да се справиш. Но след като не успя да ме накараш да говоря за магия, така че да проучиш способностите ми докато пътувахме с кервана, уреди аз и Брайън да бъдем пленени от асасините. Надяваше се, че при опита си за бягство ще приложа магията, която владея и така ти ще видиш възможностите ми. Нали?

Ибн-Тарик само се усмихна.

— Ние обаче избягахме не с помощта на голяма магия, а като научихме за тайния изход от крепостта — знание, което ще позволи на Златната Орда лесно да превземе Белия дворец. Ние се превърнахме в истинска заплаха за теб. Защо обаче ние или пък Байджу, който ни посрещна при тайния изход, ще кажем за това на Златната Орда?

— Той е от Ордата — обади се Хасан.

— Ya barid! — извика Ибн-Тарик към него. — Глупак!

И Хасан и кучето се разтрепериха. Ибн-Тарик се обърна отново към Джим, но той гледаше към Байджу.

— Вярно ли е?

Монголът също го погледна в очите и отвърна:

— Не. Аз съм от Ил-Канат — Първата орда, която завладя Персия. В кервана ти казах истината, защото си мислех, че ще ме разкриеш чрез магията си.

— Тогава не проумявах, но сега разбирам — каза Джим. — Като си им казал, че си от Златната Орда, си се надявал да разбереш повече за отношенията между египетските мамелюки и Ордата.

Байджу не отговори, само се усмихна леко.

— Никога не си ги шпионирал, но фактът, че си научил къде е тайният изход, е бил твърде опасен за Ибн-Тарик, който е искал Белия дворец да не бъде превзет.

Джим се обърна към Ибн-Тарик, който каза със спокойно изражение:

— Аз съм приятел на Хасан Ад-Димри, но защо да се занимавам с евентуално монголско нападение над крепостта му? Какво може да направи който и да е заклинател срещу цяла армия?

— Един заклинател не може да стори кой знае какво, но заклинател, съюзен с армията на мамелюките срещу монголите, е нещо съвсем друго — отбеляза Джим.

— Нямам връзки с мамелюките. Познавам само отделни хора измежду тях.

— Напротив — усмихна се Джим. — Свързан си с тях. На мястото, откъдето произхождам, такъв като теб се нарича „политик“. Когато те видях тук, се зачудих, че в наше присъствие разговаряше с Мурад за нов водач, който да превърне Египет в империя. Водач като Сала-Ад-Дин, който е бил кюрд, какъвто е и Мурад. Защо му каза това, след като и ти, и той сте знаели, че всъщност той не е Мурад, а сър Джефри. Разбира се, всичко това е било, за да ме заблудиш. За да заблудиш мен и Брайън и да затвърдиш образа на Мурад, така че ние никога да не заподозрем, че той е сър Джефри. Идеята е била твоя, нали? Ти си уредил така, че да видим сър Ренел.

— И кога точно достигна до тези умопомрачаващи подозрения? — изсмя се Ибн-Тарик.

— Както вече казах, в момента, в който погледнах през цепнатината в стената на стаята, която свързва това място с къщата на Мурад. Щом си знаел, че Мурад е сър Джефри, защо му наговори онези неща, щом единствените други присъстващи бяхме аз, Брайън и Байджу.

— Значи си мислиш, че смятам себе си за втори Сала-Ад-Дин, който да тръгне от Египет, с огън и меч да завладее половината свят като Александър и после да плаче, че няма какво повече да прави?

— Не — поклати глава Джим, — не мисля така. Смятам, че си заинтересуван от нещо много по-лесно постижимо и практично. Искаш да възродиш центровете на асасините и да увеличиш мощта им, като я съчетаеш със заклинателството. Планирал си да вербуваш по-млади и по-неопитни заклинатели, които да работят с другите асасински крепости, които ще създадеш. Самият ти ще бъдеш майсторът на тези чираци, тъмният майстор-заклинател, стоящ над всички Велики водачи на асасините.

— Ти бълнуваш — изсумтя Ибн-Тарик.

— Бълнуванията в случая са само твои. Мечтаеш за империя. Изграждането на Белия дворец е само началото. Основал си мощта си върху тази асасинска крепост като си предложил на суфита Хасан власт и богатство. Обещал си да му помогнеш да придобие влияние, ако стане водач на асасините тук. За теб е било лесно да изпълниш обещанието си и с помощта на заклинания да впечатлиш асасините.