Андреа Креймър: Нощна сянка

Не бях в състояние да му отговоря. Изведнъж започнах да поставям под въпрос всичко, което бях направила досега, и да се питам дали собствените ми желания не ме бяха заслепили, карайки ме да се отклоня от правилния път. Вече не знаех на кого да вярвам.

— Грижа се за Шей почти от раждането му, задоволявал съм всяка негова нужда и желание. Нима това не доказва искрената ми загриженост за неговото добруване? — Боск спря на няколко крачки от нас и протегна ръце към племенника си. — Моля те, повярвай ми.

Витражните прозорци зад Боск изригнаха в дъжд от пъстроцветно стъкло. Блъснах Шей на пода и го прикрих с тялото си, вдигайки ръка, за да се предпазя от посипалите се късчета стъкло, които разкъсаха якето ми и се забиха в кожата ми.

Библиотеката изведнъж се изпълни с викове и шум от стъпки. Повдигнах глава и видях най-малко двайсетина Търсачи да се втурват през строшения прозорец и да се нахвърлят върху Боск, същинска вълна от искряща стомана и свистящи стрели. Въздухът около Пазителя проблесна и роякът стрели отскочи назад, сякаш се бяха блъснали в невидим щит. Боск вдигна ръце. Огънят в камината угасна и червеното сияние, осветявало до този миг стаята, отстъпи място на гъсти сенки.

Неколцина от Търсачите се препънаха и паднаха, други се заковаха на място, мъчейки се да се ориентират. Шей ме бутна настрани и се изправи.

— Какво стана?

— Търсачи — изсъсках аз. — Повече, отколкото съм виждала някога.

Боск отметна глава назад и изкрещя. Силният звук накара книгите да затреперят по полиците и аз запуших ушите си с ръце. Мракът, спуснал се над стаята, се раздели и образува миниатюрни езерца, които се издигнаха във въздуха и бавно започнаха да приемат очертания. Аз ахнах и сграбчих Шей за ръката.

— Това да не са… — той не можа да довърши.

— Призраци — прошепнах. — Не е възможно!

— Защо? — попита той, докато гледаше с разширени от ужас очи как неясните силуети се спускат върху Търсачите.

— Никой не е в състояние да призове повече от един призрак наведнъж — обясних, с мъка поемайки си дъх. — Твърде трудно е да бъдат контролирани.

— Призраци! — извика един от Търсачите. — Итън, Конър! Хванете момчето и изчезвайте оттук! Останалите — проправете им път!

Един от Търсачите, жена, изпищя, когато около кръста й плъзнаха черни пипала. Друг отчаяно се мъчеше да посече с меча си призрака, надвиснал над него, ала всичко беше напразно и миг по-късно гнусното създание го обви в ужасяващ черен саван, от който се разнесе задавено гъргорене.

— Действайте! — изкрещя първият Търсач.

С разкривено от ярост лице, Боск протегна ръка към вратата, разперил пръсти като ноктите на хищна птица, и направи рязко движение. Вратата се отвори и армията от чудовища, която чакаше на балкона, изведнъж оживя и се хвърли в битката. Сукуби и инкуби влетяха в стаята със съскане и крясъци, бълвайки огнени струи. Търсачите изпратиха рояк стрели насреща им и няколко от крилатите създания се строполиха на пода.

Химерата връхлетя в стаята с мощни скокове и се нахвърли върху най-близкия Търсач, който изпищя, когато лъвските челюсти стиснаха рамото му в желязна хватка, докато змийската опашка отново и отново забиваше зъби в краката му. С тежки стъпки и задавени стенания, съществата, изпълзели от картините, също се включиха в битката. Неколцина от Търсачите изпуснаха оръжията си и нададоха вик при вида на съсухрените създания, които бавно се приближаваха, с широко отворени усти и празни погледи.

Боск избухна в смях и размаха ръце, сякаш дирижираше симфония. Хорът от стенания се усили.

— Не се занимавайте с Падналите! — изкрещя първият Търсач. — Целта ни е единственото, което има значение!

— Монроу! Момчето е ей там — извика един мъж от другия край на стаята и се втурна към нас.

Разпознах го веднага, въпреки че този път от носа му не шуртеше кръв. Оголих зъби насреща му и той вдигна арбалета си.

— Този път никакви приказки — каза Итън.

Приемайки вълчата си форма, се нахвърлих върху него, но не можах да избегна двете стрели, които потънаха в гърдите ми и ме оставиха почти без дъх. Въпреки това се стоварих върху Итън с такава сила, че двамата се запремятахме през глава по пода, докато не се блъснахме в стената. Пареща болка пробяга по гръбнака ми, по корема ми се стичаше кръв и трябваше да положа огромно усилие, за да не припадна.

— Кала! — Шей се втурна към нас, променяйки облика си в движение.

Итън изруга и едвам успя да избегне зейналата паст на златистокафеникавия вълк.