Андреа Креймър: Нощна сянка

Смях като звук от трошащо се стъкло изпълни стаята.

— Колко малко разбираш. Ти си воин, родена си да предвождаш другите — той направи крачка напред. — Не съм очаквал подобна глупост от една алфа.

— Тя не е глупава — заяви Шей и ме улови за ръка.

— Тя принадлежи другиму и предаде собствения си род. Тя е въплъщение на неблагоразумие и погрешни решения.

Погледът му се спря върху сплетените ни пръсти и той поклати глава.

— Боя се, че така не може.

— Кой си ти? — гласът на Шей не трепереше, ала пулсът му беше ускорен.

— Единственият близък, който ти е останал — промърмори Боск и отново погледна към портрета над камината. Лицата на Тристан и Сара изглеждаха още по-печални, отколкото първия път, когато ги видях. — Аз съм този, който знае кое е най-доброто за теб.

— Ти искаш да ме убиеш — прошепна Шей.

Боск се подсмихна и наклони глава на една страна.

— Защо ми е да убивам собствения си племенник?

— Достатъчно — отсякох и още по-здраво стиснах ръката на Шей. — Стига лъжи. Те го бяха вързали! Доведоха го, за да бъде принесен в жертва по време на съюза. Знаем за пророчеството и за жертвоприношението. Прочетохме „Войната на всички срещу всички“.

— Знам — спокойно отвърна той. — Но не си ли се замисляла защо сме забранили изучаването на тази книга?

— За да се предпазите, ти и останалите Пазители. За да не допуснете да научим истината за нашето минало. За това, как сте ни поробили.

— О, не, скъпо момиче — лицето на Боск придоби наранено изражение. — Ние ви спасихме. Пазителите винаги са се грижили за своите воини. Тази книга е пълна с отрова, с лъжи, измислени от Търсачите. От векове нашите врагове я разпространяват в опит да примамят и други към скверната си кауза, а ние се опитваме да я възпрем, защото знаем колко злини може да причини. Ето, виж какво ви сполетя днес. Заради нея се проля кръв.

— Не книгата ни нападна! — изкрещях аз. — Дори не знам как да нарека онова, което изпълзя от картините. — И като посочих сянката му, добавих: — Нито пък теб! Какво си ти?

По лицето на Боск пробяга сянка, която бързо отстъпи място на предишната кротка усмивка.

— Съжалявам, ако съм ви уплашил, но това необичайно развитие на нещата ме принуди да ви накарам да ме изслушате насила. Нека бъдем разумни.

— Разумни? — изплю се Шей. — Искам да знам истината!

— Разбира се, че искаш, Шей — побърза да кимне Боск. — Ако по-рано бях осъзнал колко независим си станал, никога нямаше да ти забраня да влизаш в библиотеката. Какво друго му остава на находчив младеж като теб, освен да проникне в нея насила. Жаждата ти за знание е достойна за възхищение. — Усмивката му режеше като бръснач. — Обвинявам единствено себе си. Все още те мислех за малко момче. Исках да те предпазя от враговете ти, ала пропуснах да забележа колко много си пораснал. Не ти обръщах достатъчно внимание и сега искрено се разкайвам.

Пръстите на Шей стиснаха моите толкова силно, че ми причиниха болка.

— Кажи ми кой си в действителност.

— Аз съм вуйчо ти — спокойно отвърна Боск и пристъпи към нас. — Твоята плът и кръв.

— Кои са Пазителите?

— Други като мен, които искат единствено да те защитят. Да ти помогнат. Шей, ти не си като другите. Притежаваш способности, каквито дори не можеш да си представиш. Аз мога да ти покажа кой си в действителност. Да те науча да използваш силата, с която си надарен.

— Щом толкова искате да му помогнете, защо трябваше да го принесем в жертва по време на съюза? — намесих се и застанах между Боск и Шей, прикривайки го с тялото си.

Боск поклати глава.

— Поредното злощастно недоразумение, Кала. Искахме да изпитаме верността ви към благородната ни кауза. Мислех, че сме ти осигурили най-доброто образование на света, но може би не си запозната с историята на Авраам и сина му Исаак 15 15 Авраам и Исаак — според Библията, Бог изпитва Авраам, като поисква от него да му принесе в жертва единствения си син, Исаак. В последния момент Авраам е спрян от появата на ангел и е възнаграден за предаността си към Бог. — Бел.прев. ? Не е ли принасянето в жертва на онзи, когото обичаш, най-доброто изпитание за вярата? Нима наистина допускаш, че бихме поискали Шей да загине от ръката ти? Та нали ние ти възложихме да го защитаваш!

Усетих, че започвам да треперя.

— Лъжеш!

— Нима? — благо се усмихна Боск. — След всичко, което преживя, нима нямаш вяра в своите господари? Никога нямаше да те принудим да нараниш Шей. В последния момент щяхме да осигурим друга жертва. Разбирам, че подобно изпитание може би ти се струва прекалено ужасно, навярно си казваш, че сме искали твърде много от теб и Рение и че сте твърде млади.