Майкъл Скот - Вещерът

Дий се опитва да погуби всички ни.

Изида и Озирис бяха описали пълен кръг около Древния и сега стояха отново

срещу него.

– Но ние тръгнахме по дирята от неговата воня и успяхме да проследим пътя му

дотук... до теб – каза Изида.

– Освободете ме – замоли Марс. – Пуснете ме да намеря доктора.

Двамата поклатиха едновременно глави.

– Не можем – каза тъжно Изида. – Зефания те окова с помощта на Архонтско

знание и магии на Земните господари, които не са ни известни. Без съмнение ги е

научила от Авраам.

– Тогава защо сте тук? – изръмжа Марс. – Какво ви е изкарало от вашето

островно Сенкоцарство?

Една сянка се раздвижи на входа.

– Аз ги поканих.

В пещерата пристъпи възрастна жена, облечена със сива блуза и пола. Беше

ниска и закръглена, със силно накъдрена синкава коса. Огромни черни очила

покриваха голяма част от лицето £, а в дясната £ ръка имаше бяло бастунче.

Почуквайки с бастунчето пред себе си, тя се приближи към неподвижно пленения

Древен и спря, когато бялата пръчка удари на камък.

– Коя си ти? – попита Марс.

– Не ме ли познаваш? – Струйки кафява аура се заиздигаха от плътта на жената и

въздухът се изпълни с горчиво-сладкия аромат на горящи дърва.

Марс си пое дълбок треперлив дъх, докато отдавна забравени спомени нахлуха в

съзнанието му.

– Зефания!

– Съпруже – каза съвсем тихо Вещицата от Ендор.

Очите на Марс затрепкаха от червено в синьо и обратно, и дим бликна изпод

шлема му. Твърдата му като камък кожа се набразди от безброй пламтящи

пукнатини и започна да се свлича на миризливи слоеве. Плененият Древен успя да

се придвижи на сантиметър-два напред, преди новата му кожа да се втвърди

повторно. Той зави и закрещя, докато пещерата не се изпълни с мириса на

неговата ярост и страх – зловонна смесица, която смърдеше на изгоряло месо и

овъглени кости. Накрая, когато се изтощи, погледна към жената, която някога бе

негова съпруга, жената, която бе обичал повече от всички и която го бе обрекла на

това вечно страдание.

– Какво искаш, Зефания? – попита той с дрезгав шепот. – Да не си дошла да ми

се присмиваш?

– Какво искам съпруже? – рече старицата с усмивка, която разкри дупки от

липсващи зъби. – Дойдох да те освободя. Време е. Този свят отново има нужда от

Вещер.

3Древноегипетска богиня, символ на майчинството и съпружеската вярност. – Б. пр.

4Един от главните богове в Древен Египет, който символизира царската власт; съпруг на Изида. – Б. пр.

Глава четвърта

Двама

полицаи

от

Сан

Франциско

се

заковаха

намясто,

когато

странноизглеждащата тройка – жена, следвана от тийнейджър и по-възрастен мъж

– нахлу през една странична врата в съсипаното стъклено-мраморно фоайе на

горящата сграда.

– Има ли още някой в сгра... – започна единият полицай, а после видя, че мъжът

срещу него държи в ръката си къс меч, а втори такъв е затъкнат в колана му.

Докато посягаше към пистолета си, забеляза, че момчето също носи два къси меча

на колана си – по един от всяка страна. А дългокосата жена, колкото и да е

странно, носеше нещо, което приличаше на дървена флейта.

– Не мърдайте – заповяда вторият полицай. – Пуснете оръжията. – И двамата

пазители на реда вдигнаха пистолетите.

– Господа, слава богу, че сте тук. – Дребният сивокос мъж пристъпи напред.

– Не мърдай!

– Аз съм доктор Джон Дий и съм собственик на тази компания, „Енох

Ентърпрайзис“.

– Оставете мечовете на земята, сър.

– Няма да стане. Това са безценни антики от личната ми колекция. – Магьосника

направи още една крачка напред.

– Не мърдай! Не те знам кой си – каза единият полицай, – но знам, че не искам

никой да се приближава до мен с меч в ръка. Оставете оръжията на земята и след

това елате тук. И по-бързо – добави той, когато струйки зловонен дим се

запроцеждаха между затворените врати на асансьора.

Последните думи, които полицаите чуха, дойдоха откъм жената.

– Джон, защо не послушаш полицая? – Още докато говореше, тя поднесе

дървената флейта към устните си. Двамата мъже чуха само една-единствена нота,

преди да се строполят в безсъзнание на земята. – И стига си се моткал – тросна се

Вирджиния Деър. Прекрачи през телата на пода и излезе на улицата през дупката,

зейнала на мястото на главния вход. – Да вървим.

– Ще вземем колата. – Дий се обърна да тръгне към Телеграфния хълм, но се