Майкъл Скот: Вещерът

земята, а други напълно чужди. И макар че и двамата изпитваха огромно вродено

любопитство към безбройните светове под тяхно управление, не се забавиха нито

миг. Носеха се стремглаво през сложната мрежа от лей-портали, която да ги отведе

до мястото, известно като Кръстопътя.

Оставаше толкова малко време.

В Шибалба се отваряха девет порти, които приличаха на грубо издялани отвори в

черната каменна стена. Избягвайки клокочещите ями от лава, които плюеха лепкави

струи разтопена скала по пътя им, двамата прекосиха Сенкоцарството, за да

стигнат от деветата до третата, Портата на сълзите. Дори анпу, безстрашни по

природа, отказваха да се приближат до тази пещера. Древни спомени, вкоренени

дълбоко в тяхното ДНК, ги предупреждаваха, че там се намира мястото, където

тяхната раса едва не е била унищожена след бягството им от света на човеците.

Докато двойката се приближаваше към кръглия вход на пещерата, грубите

четвъртити глифове, издълбани над отвора, засияха със слаба бяла светлина. Тя

се отрази в огледалните им брони, озарявайки вътрешността на пещерата и

оцветявайки фигурите им в контрастно черно-бяло. В този миг – само за кратко – те

изглеждаха красиви.

Без да погледнат назад, двамата пристъпиха в тъмната пещера...

...И след по-малко от миг двойка, облечена в еднакви бели джинси и тениски, се

появи върху кръглия камък, известен като Нулевата точка, пред катедралата

„Нотър Дам“ в Париж, Франция. Мъжът хвана жената за ръка и те тръгнаха заедно

с бърза стъпка, проправяйки си път сред каменните късове и натрошените статуи,

които все още осейваха площада, където Софи и Джош Нюман бяха използвали

Стихийна магия, за да сразят оживелите каменни гаргойли на катедралата.

И тъй като това бе Париж, никой не обръщаше внимание на двойка, която носи

слънчеви очила нощем.

2Анпу е друго име на египетския бог на смъртта Анубис, който се изобразява като човек с глава на чакал. Тук

обаче явно става дума за цяла раса от същества с подобна външност. – Б. пр.

Глава втора

В сградата бушуваше пожар. Дузина аларми виеха и пищяха, а въздухът бе

изпълнен със задушаващ черен дим, напоен със зловонието на горяща гума и

топяща се пластмаса.

– Навън, навън, веднага! – Д-р Джон Дий използва късия меч в дясната си ръка,

за да разсече една дебела врата от дърво и стомана, сякаш бе хартия. – Надолу

по стълбите – заповяда той.

Вирджиния Деър се хвърли без колебание в отвора, искри засъскаха по дългата £

тъмна коса.

– След мен – нареди Дий на Джош и се шмугна през разсечената врата. Струйки

от жълтата аура на доктора се точеха от плътта му и миризмата на развалени яйца

удари право в ноздрите на момчето, когато то забърза подир него.

На Джош му се гадеше ужасно, и то не само заради противния серен облак,

изпускан от Дий. Главата му туптеше и пред очите му пулсираха малки цветни

точици. Все още бе замаян и разтреперан от срещата си с прекрасната Архонтка

Коатликуе. Колкото и да се мъчеше, не можеше да проумее събитията от

последните няколко минути. Имаше само най-смътна представа как се е озовал тук.

Спомняше си как шофира по междуградски пътища... по магистралата... как

навлиза в града. Не знаеше къде отива. Знаеше само че трябва да бъде някъде.

Джош опита да се съсредоточи върху поредицата от събития, отвели го в

горящата сграда, но колкото повече се концентрираше, толкова по-мъгляво

ставаше всичко.

А после се бе появила Софи. Най-ясно в ума на Джош изпъкваше ужасната

промяна, сполетяла близначката му. Когато Софи пристъпи в апартамента на

доктора, Джош бе развълнуван... но и объркан. Какво правеше тя там? Как го бе

намерила? Сигурно семейство Фламел я бяха пратили, осъзна той. Но нямаше

значение; тя беше с него и можеше да му помогне да доведат Коатликуе в този

свят. Това бе най-важното.

Щастието му обаче се оказа краткотрайно. То бързо се превърна в страх,

възмущение и дори гняв от действията на сестра му. Софи не бе дошла да му

помогне, тя... е, Джош не знаеше какво всъщност искаше тя. Бе гледал зашеметен

как аурата £ се втвърдява в зловеща на вид сребърна броня около тялото £, а

после сестра му коравосърдечно бе нападнала с камшик прекрасната и беззащитна

Архонтка. Отчаяните викове на Коатликуе късаха сърцето му и когато тя се обърна

към Джош и протегна ръка, изражението на болка и измамена надежда в големите £