Майкъл Скот: Вещерът

очи бе непоносимо. Той я бе призовал от нейното Сенкоцарство; той бе виновен за

болката £. А не можеше да £ помогне.

Ифа бе скочила на гърба на Коатликуе, за да я държи, докато Софи

продължаваше да я налага с ужасния камшик. А после бе издърпала ранената

Архонтка обратно в нейното Сенкоцарство. Когато Коатликуе изчезна, Джош за миг

изпита чувство на ужасна загуба. Бе на косъм от това да стори нещо

забележително. Ако бяха позволили на Коатликуе да се върне в този свят, тя щеше

да... Джош пое голяма глътка пушек с мирис на гума и очите му се насълзиха. Не

беше сигурен какво би направила тя.

Две стъпала под него Дий се обърна и го погледна в полумрака.

– Стой близо до мен – изръмжа той. Посочи с брадичка назад към горящата стая.

– Видя ли какво направиха? Както винаги смърт и разруха следват семейство

Фламел и техните слуги.

Джош се закашля отново, мъчейки се да поеме свеж въздух в дробовете си. Не

за първи път чуваше това обвинение.

– Скатах каза същото.

– Грешката на Сянката бе, че избра неправилната страна. – Усмивката на Дий бе

зловеща. – Грешка, която и ти едва не повтори.

– Какво стана там горе? – попита Джош. – Всичко се разви толкова бързо, а и

Софи...

– Сега не му е времето за обяснения.

– Кажи ми – настоя ядно Джош и в зловонния въздух се разнесе слаб дъх на

портокали.

Дий спря. Аурата му бе толкова ярка, че очите и зъбите му изглеждаха жълти.

– Джош, ти бе на секунди от това да промениш света завинаги. Щяхме да сложим

началото на процес, който да превърне земята в рай. И ти щеше да си оръдието на

тази промяна. – Лицето на доктора се втвърди в маска на гняв. – Днес семейство

Фламел ми попречиха. И знаеш ли защо? Защото те – и другите като тях – не искат

светът да бъде по-добро място. Фламел виреят в сенките, в покрайнините на

обществото, водят таен живот, изпълнен с лъжи. Те набират сила от болката, от

нуждите на другите. Знаят, че в моя нов свят няма да има сенки, в които да се

крият, нито страдания, от които да се възползват. Те не искат аз – и другите като

мен – да успеем. С твоя помощ ние стигнахме по-близо до целта си откогато и да

било.

Джош се намръщи, мъчейки се да проумее казаното от доктора. Да не би Дий да

лъжеше? Сигурно... макар че Джош не можеше да се отърве от чувството, че в

думите на безсмъртния се съдържат частица истина. В такъв случай какви бяха

Фламел?

– Кажи ми нещо – рече Дий. – Ти нали видя Коатликуе?

Джош кимна:

– Видях я.

– Красива ли беше?

– Да. – Той премигна, докато си спомняше. Коатликуе бе по-красива от всички

жени, които бе виждал някога.

– Аз също съм я виждал в истинския £ облик – рече тихо Дий. – Тя беше една от

най-могъщите Архонтки, древна, може би дори неземна раса, която е управлявала

този свят във Времето преди времето. Коатликуе бе учен и използваше

напреднала технология, която граничеше с магия. Умееше да манипулира чистата

материя. – Дий изгледа внимателно Джош и продължи бавно. – Коатликуе би могла

да пресътвори нашия свят, да го поправи, да го възстанови. Но ти видя как

постъпи Ифа с нея, нали?

Джош преглътна тежко. Бе видял как Ифа скочи на гърба на Архонтката и я

издърпа обратно в зейналия вход към Сенкоцарството £. Кимна още веднъж.

– И видя какво £ причини сестра ти?

– Да.

– Софи я бичуваше, а и камшикът £ не бе обикновен. Обзалагам се, че Пернел го

е направила. Изплела го е от змии, откъснати от косата на Медуза. Дори най-

лекото му докосване причинява неописуема агония. – Дий посегна и сложи длан на

рамото на момчето. Джош усети как надолу по ръката му плъзва топлина. – Джош,

Софи вече е изгубена за теб. Тя се намира в плен на магията на семейство

Фламел. Сега е тяхна марионетка, тяхна робиня. Те ще я използват докрай, както

са сторили с толкова много други в миналото.

Джош кимна за трети път. Знаеше, че преди тях е имало и други близнаци, и също

така знаеше, че не са оцелели.

– Вярваш ли ми, Джош Нюман? – попита изведнъж Дий.

Джош погледна Магьосника, отвори уста да отговори, но не каза нищо.

– Аха – усмихна се Дий. – Добър отговор.

– Но аз не отговорих.

– Понякога липсата на отговор също е отговор – рече безсмъртният. – Нека

преформулирам въпроса си: Вярваш ли ми повече, отколкото на Фламел?

– Да – отвърна мигновено Джош. Относно това не изпитваше никакви съмнения.

– А какво искаш?

– Да спася сестра си.