Майкъл Скот - Вещерът

запозная. Ако те помни от вчера, ще £ кажа, че си приятел.

– Добре – промърмори Нитен с безизразна физиономия.

– После, докато говориш с нея, аз ще се промъкна горе и ще си взема чисти

дрехи. Ще свия нещо и за теб от гардероба на Джош, макар че може да са ти

малко големички.

– Ще съм ти благодарен – каза Нитен. Приближи към носа си ръкава на съсипания

си черен костюм и подуши предпазливо. – Целият воня на дим и стара магия. Ти

също, госпожице – каза той. – Може би трябва да помислиш за един душ.

Бузите на Софи поруменяха.

– Да не би да казваш, че мириша?

– Боя се, че да. – Той затвори очи, отметна глава назад и вдиша дълбоко. – Но

това не е единственият аромат във въздуха. Кажи ми, какво помирисваш?

Софи си пое дълбоко въздух.

– Помирисвам дима по дрехите си – каза тя. – Сол във въздуха... изгорели

автомобилни газове... – Изведнъж спря. – Има и нещо друго. – Тя вдиша дълбоко

още веднъж и огледа градините около къщите, покрай които минаваха. – Прилича

на рози.

– Не са рози – каза Нитен.

– Много ми е познато – каза тя. – Какво е?

– Жасмин.

– Да, точно така – жасмин. Защо мирише на жасмин?

– Това е мирисът на древна сила. Цагаглалал се е събудила.

Момичето несъзнателно потрепери. Уви ръце около тялото си и се обърна да

погледне Нитен.

– Коя е тя? Какво е тя? Всеки път, като се опитам да призова спомените на

Вещицата, не излиза нищо... дори откъслеци.

– Цагаглалал е мистерия – призна Нитен. – Тя не е нито Древна, нито Потомка,

нито безсмъртна, нито истински човек, но е стара като цар Гилгамеш. Веднъж Ифа

ми каза, че Цагаглалал знае всичко и се намира в това Сенкоцарство от самото

начало, гледа и чака.

– Какво гледа, какво чака? – притисна го Софи. Опита се още веднъж да повика

спомените на Вещицата за Цагаглалал. Но не се появи нищо.

Нитен сви рамене.

– Няма как да разберем. Това са създания, които не разсъждават по човешки.

Цагаглалал и другите, които са на тази земя от хилядолетия, са виждали възхода и

рухването на цели цивилизации. Защо да ги е грижа за живота на отделните хора?

Ние човеците не означаваме нищо за тях.

Те продължиха мълчаливо по Скот Стрийт и след малко Софи отново подуши

въздуха. Миризмата на жасмин сякаш се бе усилила още повече.

– Безсмъртието променя начина на мислене на хората – рече изведнъж Нитен и

момичето внезапно осъзна, че той рядко подхващаше разговор. – Не само това,

което мислят за себе си, но и за околния свят. Знам какво е да живееш стотици

години. Наблюдавал съм ефекта, който оказва върху мен... и неволно се чудя как

ли е повлияло на онези, които живеят хиляда, две хиляди, десет хиляди години.

– Ние с брат ми срещнахме цар Гилгамеш в Лондон. Никола каза, че той бил най-

старият човек на планетата. – Тя усети прилив от емоции при спомена за царя.

Никога през живота си не бе изпитвала такова съжаление към някого.

Нитен хвърли кос поглед към момичето и непривична следа от чувства се мярна

на лицето му.

– Срещнала си Стария по дни? Това е рядка чест. Веднъж съм се сражавал

редом с него. Той бе невероятен воин.

– Беше изгубен и самотен – каза Софи и очите £ се изпълниха със сълзи.

– Да, и това също.

– Ти си безсмъртен, Нитен. Съжаляваш ли за това?

Нитен извърна поглед, лицето му бе безизразно.

– Извинявай – каза бързо Софи. – Не исках да нахалствам.

– Няма за какво да се извиняваш. Просто обмислях въпроса ти. Това е нещо, за

което мисля всеки ден от живота си – призна той с кратка тъжна усмивка. – Вярно

е, че съжалявам за онова, което ми е коствало безсмъртието: възможността да

имам семейство, приятели, дори своя страна. То ме направи самотник, изгнаник,

скиталец – макар че, честно казано, аз си бях такъв, и преди да стана безсмъртен.

Но същото това дълголетие ми е разкрило и чудеса – добави той и за първи път

Софи видя Майстора на меча да живва. – Видях изумителни неща и преживях

толкова много. Един човешки живот не е достатъчен, за да изпиташ и частица от

всичко, което може да предложи дори само нашият свят. Посетил съм всяко кътче

на всеки континент на планетата и съм изследвал Сенкоцарства, вдъхващи

едновременно ужас и благоговение. И съм научил толкова много. Безсмъртието е

невъобразим дар. Ако ти го предложат, вземи го. Ползите превишават многократно

недостатъците. – Той млъкна внезапно. Това бе най-дългата реч, която Софи