Майкъл Скот - Вещерът

скована походка. Личеше, че някога е била красива, но вече не. Чертите £ бяха

почти кучешки, с два дебели зъба, стърчащи изпод горната £ устна. Очите £,

хлътнали дълбоко в черепа, изпускаха непрестанно зловонна черна течност, която

се стичаше по лицето £. От време на време твърде дългият £ език се стрелваше,

за да оближе струйките. Откакто Один я познаваше, тя се обличаше все по същия

начин: сива кожена туника, панталони от същия материал и високи ботуши с дебели

подметки.

Древния забеляза, че макар пясъкът около неговите нозе да образуваше гладки

кръгове и спирали, земята под нея бе нашарена с назъбени светкавици. Пясъкът

сякаш течеше към него, но се отдръпваше от жената.

– Какво искаш? – извика той.

Устата £ се раздвижи, но £ бе нужно малко време да оформи думите, сякаш не бе

свикнала да говори.

– Искам каквото и ти – изломоти тя. Заклатушка се напред и едва не падна върху

непрестанно движещия се черен пясък.

Один поклати глава.

– Не.

Жената се опита да се покатери на пясъчната могила, но коленете £ не искаха да

се сгънат и тя падна напред. Один знаеше, че същото ужасно проклятие, което £

бе отнело красотата, бе лишило краката £ от плът и мускули. Сега те

представляваха кажи-речи голи, чупливи кости и с труд съумяваха да крепят

тежестта £. Тя запълзя отново, болезнено бавно, нагоре по хълма към Древния.

– Искам каквото и ти – повтори жената. – Справедливост за гибелта на моя свят.

Отмъщение за мъртвите.

Один поклати пак глава.

– Не.

Лежащата на пясъка твар вдигна глава да го погледне.

– Той унищожи нашите Сенкоцарства. Опита се да освободи Коатликуе – каза тя,

дишайки тежко. – И други са по петите му. Когато Изида и Озирис обявиха Дий за

утлага, предложиха огромна награда за него. Сенкоцарства. Безсмъртие.

Неизмеримо богатство и знание за онзи, който им го доведе жив. – Опита да се

изправи, но скованите £ крака £ изневериха и тя падна обратно. – Но ние с теб не

искаме да го върнем за съд и наказание. Нашата вражда с този безсмъртен човек

е лична. Той уби онези, които обичахме... и ние ще си отмъстим.

Один я съжали и протегна жезъла си. Тя се вкопчи в него, пръстите £ с

изпочупени черни нокти стиснаха старото дърво. Аурата £ запламтя в

кървавочервено и за миг Один зърна жената такава, каквато бе някога: висока,

елегантна и много, много красива, с очи с цвета на утринно небе и коса като

буреносен облак. После образът изчезна и пред него отново стоеше уродливата

петниста твар. Один я вдигна и я постави на крака до себе си. Въпреки високите си

токове, тя едва стигаше до гърдите му.

– Изида и Озирис дойдоха при мен – и двамата – и ми предложиха да ми върнат

красотата, ако ги отведа до Дий.

– Защо са се обърнали към теб?

– Знаеха, че съм пратила подир него торбаланите.

– А ти какво им отвърна?

– Казах, че не знам точно къде е.

– Това лъжа ли е? – попита той.

– Не е цялата истина – рече тя. – Не исках да го открият първи.

– Защото ще го отведат да бъде съден.

Тя кимна.

– Точно така. Хванат ли го веднъж, ще бъде извън обсега ми.

– Изглежда, и двамата търсим отмъщение.

– Предпочитам да го наричам справедливост.

– Справедливост. Странна дума от твоите уста. – Один хвана брадичката на

жената и я повдигна. – Как си, Хел?

– Ядосана, чичо. Ами ти?

– Ядосан – призна той.

– Мога да ти помогна – каза Хел.

– Как?

Тя измъкна от един калъф на колана си мобилен телефон и го обърна към

Древния. На екрана имаше снимка на черна кола. През потъмненото стъкло смътно

се виждаше лицето на доктор Джон Дий.

– Знам къде е Дий в момента. Мога да те отведа там.

11Бог от скандинавската митология, прочут със своята мъдрост и знания. Според легендата, той бил

обезглавен във война между боговете, след което Один носел главата му със себе си, за да му разкрива тайни и

да го съветва. – Б. пр.

Глава дванадесета

– Не искам да казваш нищо, което ще разстрои леля ми – рече Софи, докато

приближаваха към ъгъла на Сакраменто Стрийт в Пасифик Хайтс, където се

намираше къщата на леля Агнес.

– Нищо няма да казвам – обеща Нитен.

– Би било чудесно, ако успея да се вмъкна и да си взема чисти дрехи, без да я

видя, но тя обикновено е в хола в предната част на къщата и гледа телевизия или

зяпа към улицата – продължи Софи. Лицето £ бе зачервено и тя бе леко задъхана

от вървенето от кулата Койт дотук. – Така че вероятно ще се наложи да ви