Майкъл Скот - Вещерът

стихийно съзидание, от дълбините бил изтръгнат и стъкленият шпил заедно с

останките от град на Земните господари. Голяма част от този древен град бе

споена в буци от разтопено стъкло, нашарени с нишки чисто злато – свидетелство

за ужасните битки, водени от Земните господари с Архонтите и Великите древни

във Времето преди времето.

Но кристалната кула бе чиста и блестяща, незасегната от невероятната жега,

стопила околните сгради. Намираше се върху скалисто парче земя, което се

превръщаше в островче при всеки прилив. Бе изградена само от бял, подобен на

кварц, кристал и променяше цвета си според времето и приливите: от мразовито

сиво до ледено синьо и от алабастрово бяло до арктическо зелено. Когато вълните

блъскаха по гладките стени, солената вода съскаше и кипеше, така че кулата бе

непрестанно обвита в пара, макар че самите камъни бяха студени. Нощем шпилът £

излъчваше бледа фосфоресцентна светлина с цвят на пресечено мляко, която

пулсираше бавно и равномерно като голямо сърце, пращайки туптящи ивици

светлина – червени и пурпурни – по дължината £. През зимните месеци, когато люти

вихрушки връхлитаха откъм Великия лед на Върха на света, за да покрият град

Муриас с дебел сняг и здрав лед, кулата оставаше незасегната.

Древните и Великите древни, живеещи в Муриас, гледаха на кулата със смесица

от благоговение и ужас. Чудесата не им бяха непознати, те владееха Стихийните

магии и малко неща бяха извън силите им. Знаеха, че обитават стар древен свят и

че останки от прастарото му минало все още се спотайват в сенките. В

продължение на поколения Великите древни и Древните, дошли след тях, се бяха

борили с Архонтите и ги бяха победили, и дори бяха изтребили последните ужасни

Земни господари. Силите на Древните – смесица от наука, подхранвана с аурална

енергия – ги правеха почти неуязвими. Но дори те се бояха от самотния обитател на

кулата. Легендата наричаше острова Тор Ри. На древния език на Дану Талис това

означаваше Кралската кула – но никакъв крал не живееше там.

Кристалният шпил бе домът на Авраам Мага.

Високият червенокос воин в блестяща алена броня мина с олюляване през

тясната врата, после се приведе и опря ръце на бедрата си, дишайки тежко.

– Авраам, тези стълби ще ме довършат – изпъшка той. – Сякаш продължават до

безкрай и винаги ме оставят без дъх. Някой ден ще взема да ги преброя.

– Двеста четирийсет и осем – каза разсеяно високият кокалест мъж, застанал по

средата на стаята. Съсредоточаваше се върху един синьо-бял глобус, въртящ се

във въздуха пред него.

– Мислех, че са повече. Винаги имам чувството, че се изкачвам с векове.

Авраам се извърна наполовина към него. Светлина от въртящия се глобус обля

дясната част на лицето му, придавайки на тебеширената му кожа нездрав синкав

оттенък.

– По пътя си дотук ти влезе и излезе от поне дузина Сенкоцарства, Прометей,

стари приятелю. Защо мислиш, че ти казах никога да не се застояваш на стълбите?

– добави той с лукава усмивка. – Да не би да имаш новини за мен? – Авраам Мага

се обърна изцяло към високия воин.

Прометей се изправи и военната дисциплина му помогна да срещне погледа на

Мага с безстрастно изражение. Преди да заговори, синият глобус се спусна и се

зарея точно пред него, увиснал във въздуха между двамата.

– Какво виждаш, стари приятелю?

Прометей премигна и насочи вниманието си към глобуса.

– Светът... – започна той, после се намръщи. – Но нещо в него не е наред. Има

прекалено много вода – изрече Древния бавно, наблюдавайки как глобусът се

върти. Щом започна да различава формите на някои континенти, прозрението го

осени. – Дану Талис го няма.

Авраам вдигна ръката си, обвита в метална ръкавица, и мушна с показалец

сферата. Тя се пукна като мехур.

– Дану Талис го няма – съгласи се той. – Това е светът не какъвто ще бъде, а

какъвто би могъл да бъде.

– Кога? – попита Прометей.

– Скоро.

Прометей откри, че се взира право в Авраам Мага. Още преди да го срещне за

първи път, бе чувал легенди за загадъчния странстващ учител – фигура, за която

се говореше, че не е нито Древен, нито Архонт, а по-стар и от едните, и от другите,

по-стар дори и от Земните господари. Казваха, че бил от Времето преди времето,

но самият Авраам никога не обсъждаше възрастта си. Сестрата на Прометей,

Зефания, му бе казала, че в историята на всяка раса се споменава за учител,