Джос Стърлинг - Скай

Зед се намръщи.

— Казах му да те остави на мира.

— Той се тревожи за теб.

— Но ти беше на първо място.

— Извинявай, че не ти позволявах да ме видиш. Ужасно се срамувах от себе си.

— Няма от какво да се срамуваш.

— Оставих те да страдаш.

— Аз съм голямо момче. Мога да го понеса.

— Сбил си се.

— Освен това съм глупав.

Усмихнах се и потърках нос в памучната му риза.

Не си глупав. Боляло те е.

— И все пак беше глупаво да си го изкарвам на две момчета, които са ме погледнали накриво. — Зед въздъхна, възмутен от поведението си, и после смени темата. — Знам, че в момента си объркана за много неща, Скай, но искам да бъдеш сигурна в едно — обичам те и бих дал живота си за теб, ако трябва да те спася.

Очите ми се напълниха със сълзи.

— Знаех. Чувствах го. Чета чувствата ти. Това ми каза, че съзнанието ми ме лъже.

Зед ме целуна по челото.

— И мисля, че когато отново намеря себе си — продължих, — ще установя, че и аз те обичам.

— Хубаво е да го знам.

Стояхме така и гледахме как изгряват звездите. И двамата се молехме скоро да получим обяснение защо е толкова объркано съзнанието ми.

В първите дни на декември Саймън и Сали ме заведоха у дома. Много хора вече бяха украсили домовете си за Коледа. Къщата на госпожа Хофман сияеше в различни цветове, достатъчни, за да отклонят движението от магистралата. Нашият дом беше тъмен. Не се виждаше нито една свещ или блестяща дрънкулка.

Саймън отвори вратата.

— Сега, след като ти се върна, Скай, може да украсим къщата.

— Как? В изискан староанглийски стил или като в дръзкия нов свят? — някак прекалено весело попита Сали.

Включих се в играта им, защото знаех, че те искат да мислят, че съм по-добре, отколкото бях всъщност.

— Може ли да закача надувен Дядо Коледа на прозореца си?

— Разбира се, стига аз да сложа светещ елен на покрива.

В съзнанието ми преминаха проблясващи образи — палма и влакчета на ужасите.

— Какво има, миличка? — попита Саймън и ме прегърна.

Това вече се случваше постоянно. Виждах различни неща — стол, самолет, легло, — които не разбирах.

— Нищо. Само един от онези моменти.

Сложих куфара си на леглото, седнах и се втренчих в стените. Бях забравила да се упражнявам да си изграждам щитове. От мен сигурно изтичаха мисли и чувства към Зед, но той беше твърде добър, за да ми каже. Нямах сили да започна оттам, откъдето бях спряла. Той ми каза, че съм се свързала с него, докато бях в плен на загадъчните похитители. Твърдяла съм, че се намирам в Лас Вегас, но на него му било трудно да го повярва, докато не съм се озовала в склада. Сторило му се, че се опитвам да му кажа точно къде съм, но не чул по-голямата част от съобщението. Семейство Бенедикт действали въз основа на информацията ми и заминали за Лас Вегас, защото там бил центърът на властта на Даниъл Кели Случайността била твърде голяма, за да я пренебрегнат. Те все още мислеха, че има връзка и че Гейтър, застреляният в склада мъж, е бил нает от корпорацията на Кели, но полицията не беше успяла да свърже отвличането ми с Кели.

Виктор много се ядосваше от цялата история. И като капак на всичко, двамата Кели, които Бенедикт бяха помогнали да бъдат осъдени, бяха избягали от затвора преди няколко седмици и никой нямаше представа как са го направили.

— Скай, вечерята е на масата! — извика Сали

Слязох долу и се престорих, че имам апетит. Сали беше сготвила любимите ми спагети и беше купила бъчвичка специален сладолед. Всички полагахме усилия да направим успешна вечерта.

Започнах да си играя със спагетите в чинията си.

— Мислите ли, че трябва да се върна в училище?

Саймън наля вино на Сали и на себе си.

— Още не, миличка. Всъщност… се питам нещо.

Какво? — Сали вдигна глава, като чу нотката на предпазливост в гласа му.

— Днес се чух с онази дама от Лас Вегас, госпожа Тоскана. Тя има хотел казино. Оказа се, че госпожа Тоскана е дала тайното дарение, с което платихме за възстановителния дом.

— Много мило от нейна страна.

— И аз така й казах. Тя чула за отвличането и видяла портфолиото ни в интернет и пита дали бихме желали нов договор като съветници за художествените придобивки на хотелската верига. Имат хотели навсякъде — Рим, Милано, Мадрид, Токио, Лондон и в много градове в Съединените щати. Работата ще продължи повече от година и Скай ще може да завърши средното си образование. Госпожа Тоскана спомена, че в Лас Вегас има отлични гимназии. Дори препоръча няколко.