Джос Стърлинг - Скай

— Ами двамата Кели, които избягаха от затвора?

Зед разроши косата ми

— Стига, Скай. Трима престъпници за един ден не е зле. Рано или късно, ще ги хванем. Искам обаче да знам кога ти ще престанеш да бягаш от мен.

Склоних глава на гърдите му.

— Да бягам?

— Ние не сме като биологичните ти родители. Всичко между нас ще бъде наред. Само ми се довери Моля те.

Докато стояхме спокойно насред хаоса в казиното, аз си поех дълбоко дъх, наслаждавайки се на уханието на Зед на горски сапун и нещо, което беше неповторимо за него. Това беше той за мен — място на покой. Бях глупава да мисля, че мога да оцелея без него. Страховете ми ме бяха заслепили за наградата, която се готвех да захвърля.

— Мисля, че може би престанах да бягам, когато ти се изправи пред мен. Блъснах се в стената си.

Зед целуна косите ми

— И няма да помръдна.

— Добре. Ти си моята сродна душа. Ето, признах го.

Той потрепери от облекчение.

— Болезнено ли е?

Да, много.

У плаше на ли си?

— До полуда.

— Не се страхувай. Единственото страшно нещо би било да не останем заедно.

До нас се приближиха Сали и Саймън заедно с новия ми приятел от Тексас, Джордж.

— Този господин ни разказа какво се е случило — рече Сали, гледайки ме внимателно.

— Сега съм добре, Сали. Виктор ще ви обясни всичко, когато се върне.

Джордж кимна мъдро.

— Беше адски шантаво, госпожо Брайт. Разбрах, че нещо не е наред веднага щом видях очите й — изцъклени, като стъклени. Напомниха ми за едно кабаретно изпълнение, което гледах в „Парадайз Лаундж“ навремето. Един хипнотизатор накара човек от публиката да пее като Елвис Пресли, а после щракна с пръсти и развали магията. — Той ми намигна. — Но лошите не можаха да те накарат да действаш против съвестта си, нали, Скай?

— Мисля, че не можаха, Джордж.

— Да, хипнозата има граници. — Той погали ръката ми като любящ дядо. — Отиди да си починеш, Скай.

— А ти отиди да събереш печалбата си от масите — отвърнах и посочих изхода.

Джордж докосна периферията на шапката си.

— Ще го сторя, мадам. Във Флорида има апартамент с твоето име, който ме чака.

Той излезе, а аз се обърнах към баща си.

— Е, все още ли искаш да се преместим в Лас Вегас?

Саймън погледна Сали и после Зед и мен.

— Мисля, че отговорът е „не“ — едно много голямо „не“.

За мой ужас вестниците публикуваха мои снимки, докато стоя в казиното и стрелям по полилея. Разобличаването на Даниъл Кели беше такава голяма новина, че заглавията отразяваха всяка част от историята. Разказът какво точно съм правила там, беше променен по разбираеми причини. Повечето репортажи ме описваха като внедрена от ФБР и действаща под прикритие, за да разоблича престъпните занимания на семейство Кели. Историята беше хубава, но не издържа в училище, където ме познаваха.

— Хей, Скай! — извика Нелсън, който едва не ме събори в корвдора. — Какво правеше в Лас Вегас в събота и неделя?

Семейство Бенедикт и аз бяхме обсъдили коя история най-добре ще обясни нехарактерното ми поведение. Нелсън беше първият, на когото щях да я пробутам.

— А, това ли? — засмях се безгрижно. — Вярваш ли на вестниците? Участвах във възстановка за британско телевизионно предаване. Снимаха филм за престъпленията с огнестрелни оръжия в Америка. Продуцентът прецени лошо момента, тъй като случайно бяхме там, когато арестуваха управата на хотела. Мама каза, че било заради нарушения в хигиенните изисквания и безопасността.

Нелсън поклати глава.

— Не, Скай, семейство Кели са престъпници. Издирвали са ги за заговор и убийства.

— Така ли? — Отворих широко очи.

„Не преигравай. — Зед се приближи зад мен. — Нелсън не е глупак. Той очаква, че ще знаеш за Кели.“

— Брей, интересно — отвърнах, като леко намалих невинния си ввд. — Трябваше да внимавам повече.

— Значи ще те дават по телевизията? — Нелсън се насочи към друга тема.

— Да. Предаването е за деца.

— Страхотно. Престъпления с огнестрелни оръжия. Звучи интересно.

— Абсолютно. — Използвай ножици със заоблени върхове и никой няма да пострада.

— Супер. Кажи ни кога ще го излъчат. И поискай копие.

Добре.

Нелсън открадна целувка от Тина и хукна.

— Ще дават Скай по британската телевизия! — изкрещя той. — Тя е дубльорка във възстановка!

Това беше единственият начин за разпространяването на историята. Дубльорка? Това ми хареса. Звучеше много по-добре от откачалка, която стреля безразборно в казино.