Патрик Нес: Въпросът и Възражението

— Какво имаш предвид с това тя разрушава наред ?

— Както обикновено — отвръща Кметът, — аз имам предвид точно онова, което казвам.

— Но защо ще постъпва така? Защо просто взривява всичко по пътя си?

— По две причини — отвръща той. — Първо, създава хаос, така че е трудно да се бориш нормално с нея в открита схватка. И второ, унищожава сигурността на цивилните, създавайки впечатлението, че е непобедима, за да може впоследствие да управлява по-лесно завладяното — свива рамене. — За хора като нея всичко е война.

— За хора като теб, искаш да кажеш — поправям го.

— Винаги ще налиташ от един тиранин на друг. Тод. Съжалявам, че точно аз трябва да ти го кажа.

— Няма да налитам на нищо. И ти поръчах да мълчиш.

Държа го на мушка и приближавам Ангарад, която наблюдава и двама ни отстрани, стъпила на чакъла, мисли тя.

— Коритото за вода още ли е отпред? — питам Кмета. — Или са го взривили вече?

— Взривиха го — отвръща той. — Но отзад има друго, там е вързан моят кон. Прати я там.

Морпет , мисля към Ангарад, мисля името на коня на Кмета и усещам как в нея се надига някакво чувство.

Тод , мисли тя.

— Точно така, момичето ми — отвръщам и я галя по носа. — Много си права, той ще се предаде.

Тя ме бутва игриво с муцуна и бавно прегазва чакъла, заобикаля катедралата отзад.

Ново БУМ . Усещам лека тревога за Виола. Чудя се колко ли далеч надолу по пътя е стигнала. Сигурно вече приближава позициите на Възражението, сигурно…

Чувам жужащ Шум от Кмета.

Зареждам пушката.

— Казах, дори не се опитвай.

— Знаеш ли, Тод — вика той, сякаш просто сме седнали на обяд и си приказваме на масата, — нападението с Шум е лесна работа. Свиваш всичко на топка и удряш, колкото ти стигат силите. Искам да кажа, да, трябва да си концентриран, изключително концентриран, но веднъж като му хванеш цаката, можеш спокойно да го правиш, когато си поискаш — изплюва кръв на земята. — Както вече видяхме в случая с теб и твоето Виола .

— Не изричай името й.

— От друга страна — продължава той, — контролът над нечий чужд Шум, е, какво да кажа, това е много, много по-трудно, много по-сложно. Все едно да се опитваш да движиш хиляда различни лоста за управление едновременно и, естествено, върху някои хора, някои простички хора, това се удава по-лесно, а контролът над цяла тълпа, например, е изненадващо елементарен и лек, аз обаче, години наред се мъчех да превърна този контрол в наистина полезен инструмент, но едва в последно време постигнах някакви успехи.

Мисля за минута.

— Кметът Леджър.

— Не, не, разбира се — отвръща Кметът бодро. — Кметът Леджър умираше от нетърпение сам да помага. Никога не се доверявай на политик, Тод. Те нямат строго дефиниран център на личността, така че никога не можеш да им вярваш. Той дойде при мен , настояваше да ми разправя сънищата и мислите ти. Не, него въобще не съм го контролирал, той просто беше един обикновен слаб човек.

Въздъхвам.

— Може ли вече да замълчиш , а?

— Та, Тод, мисълта ми е — продължава той, — че едва днес аз се доближих малко до това да накарам теб да сториш онова, което искам — той ме поглежда, сякаш разбирам за какво говори. — Едва днес.

Още едно БУМ в далечината, още нещо, разрушено от Възражението без точно определена причина. Твърде тъмно е, за да видя армията, но тя трябва да навлиза вече в града, да се движи по пътя право насам.

А нощта пада.

— Разбирам какво казваш — отвръщам. — Знам какво сторих.

— Всичко ти го стори по свое решение, Тод — не сваля очи от мен. — Диваците. Жените. Всички твои постъпки. Нямаше нужда от никакъв контрол.

— Знам какво сторих — повтарям тихо, Шумът ми запращява предупредително.

— Предложението ми още е валидно — казва Кметът, също така тихо. — Съвсем сериозен съм. Ти имаш силата. Аз ще те науча да я използваш. Ще управляваш тази планета рамо до рамо с мен.

Аз Съм Кръгът И Кръгът Съм Аз, чувам.

— Това е източникът — казва. — Контролирай Шума си и ще контролираш себе си. Контролираш ли себе си — свежда глава, — ще контролираш света.

— Ти уби Дейви — казвам и прекрачвам към него, пушката ми го сочи. — Ти си онзи без строго дефиниран център. А сега наистина млъкваш вече.

И тогава един нисък и могъщ звук прогърмява под небето, звук, сякаш от гигантски боен рог.

Такъв звук ще прокънти, когато Бог иска да привлече вниманието ни.

Чувам как конете се разцвилват отзад. Чувам бесния ужас в Шума на изпокрилите се по къщите хора на Ню Прентистаун. Чувам как размерния марш на армията се разпада на локви от объркване.