Патрик Нес: Въпросът и Възражението

И с ъгълчето на окото си…

Виола

Хвърлям камъка с всички сили, моля се прицелът ми да е толкова добър, колкото Лий каза…

Моля се така: моля те, Боже…

Ако ме гледаш…

Моля те…

И бам !

Камъкът удря Кмета право в слепоочието…

Тод

Ужасяващо, разкъсващо чувство, сякаш някой одира овца от Шума ми, сякаш ивица от собствената ми кожа…

И бездната изчезва…

Изчезва…

А Кметът залита настрани, държи се за слепоочието, между пръстите му капе кръв…

— ТОД! — изкрещява Виола…

И аз я поглеждам…

Виждам протегнатата ръка, хвърлила камъка…

И виждам нея…

Моята Виола.

И се изправям на крака.

Виола

Той се изправя на крака.

Изправя се, висок…

И аз пак викам името му…

— ТОД!

Защото, когато го викам, нещо става…

Когато викам името му, нещо става с него…

Когато викам името му, правя нещо за него…

Кметът греши…

Грешал е винаги, от първия миг…

Не е вярно, че никога не трябва да обичаш някого толкова много, че да позволиш обичта ти бъде използвана за това да бъдеш контролиран.

Вярното е, че трябва да обичаш някого толкова много, че да е невъзможно да бъдеш контролиран никога.

Обичта не е слабост…

Обичта е най-голямата сила…

— ТОД! — изкрещявам отново…

И той ме поглежда…

И аз чувам името си в Шума му…

И знам…

Знам със сърцето си…

Точно сега…

Тод Хюит…

Няма нищо на света, което двамата с него да не можем да сторим…

Знам, че ще победим…

Тод

Сега Кметът гледа отдолу, полуприклекнал, кръвта капе от пръстите му, от раната отстрани на главата му…

Той се обръща и ме поглежда, в очите му има зло презрение…

И ето, Шумът му идва…

И…

ВИОЛА

Аз го отблъсвам…

Той трепва и се свива…

Но опитва пак…

ВИОЛА

— Не можеш да ни победиш — казвам…

— Мога — отвръща той и стиска зъби. — И ще го сторя.

ВИОЛА

Той пак се свива…

Опитва да вдигне пушката…

Удрям го по-силно…

ВИОЛА

Той изпуска пушката и отпълзява назад…

Чувам как Шумът му жужи срещу мен, мъчи се да проникне в мен…

Но главата го боли…

Боли го от моите ответни удари…

Боли го от добре хвърления камък…

— Какво си мислиш, че доказваш така? — изплюва. — Имаш силата, но не знаеш какво да я правиш.

ВИОЛА

— На мен ми се струва, че се справям отлично — отвръщам.

И той се усмихва, но зъбите му си остават стиснати.

— Така ли ти се струва?

И аз забелязвам, че ръцете ми треперят…

Забелязвам, че Шумът ми хвърчи безразборно, съска, ярък и лъскав…

Не си усещам краката…

— Изисква се практика — казва Кметът, — защото иначе ще си разкъсаш мозъка на парчета — той се поизправя малко по-стабилно и се мъчи пак да впримчи погледа ми. — Мога да ти покажа как се прави.

И тогава, точно навреме, Виола извиква:

— ТОД!

И аз го удрям с всичко, което ми е останало…

С цялата нея, застанала зад гърба ми, подкрепяща ме… С целия си гняв, и раздразнение, и празнота…

С всеки миг, в който не съм бил до нея и очите ми не са я гледали…

С всеки миг, в който съм се тревожил…

С всичко…

С всяко мъничко нещо, което знам за нея… Пращам го право в центъра на съществото му…

И той пада…

Назад и назад, и назад…

Очите му се обръщат…

Главата му се отмята…

Краката му се препъват…

Пада, пада, пада…

На земята…

И не мръдва повече.

Виола

— Тод? — обаждам се.

Той трепери неудържимо, конвулсивно, не може да се изправи, чувам едно болно скимтене , което пронизва Шума му. Поизправя се, олюлява се, но прави крачка.

— Тод? — опитвам се да стана, но глезените…

— Божичко — казва той и се стоварва до мен. — Тая работа направо те изсмуква.

— Как си? — питам и слагам ръката си върху неговата.

Той кима.

— Добре, струва ми се.

Поглеждаме към Кмета.

— Ти го направи — казвам.

— Ние го направихме — казва той и Шумът му малко се избистря, той сяда по-стабилно.

Ръцете му, обаче, още треперят.

— Горкият Дейви — казва.

Стисвам го за лакътя.

— Корабът — казвам тихо. — Тя ще стигне първа до него.

— Не и ако й попречим — отвръща той.

Изправя се и се оглежда известно време, но после го чувам как вика Жълъдче в Шума си.

Моето Жребче , чувам ясно и конят на Дейви се отскубва от вързаната някъде юзда и закрачва към нас по чакъла, Момче Жребче, Момче Жребче, Момче Жребче