Патрик Нес: Въпросът и Възражението
Здесь есть возможность читать онлайн «Патрик Нес: Въпросът и Възражението» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Фэнтези / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:
любовные романы
фантастика и фэнтези
приключения
детективы и триллеры
эротика
документальные
научные
юмористические
анекдоты
о бизнесе
проза
детские
сказки
о религиии
новинки
православные
старинные
про компьютеры
программирование
на английском
домоводство
поэзия
Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:
- Название:Въпросът и Възражението
- Автор:
- Жанр:
- Язык:Болгарский
- Рейтинг книги:3 / 5
- Избранное:Добавить книгу в избранное
- Ваша оценка:
Въпросът и Възражението: краткое содержание, описание и аннотация
Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Въпросът и Възражението»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.
Патрик Нес: другие книги автора
Кто написал Въпросът и Възражението? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.
Уважаемые правообладатели!
Возможность размещать книги на на нашем сайте есть у любого зарегистрированного пользователя. Если Ваша книга была опубликована без Вашего на то согласия, пожалуйста, направьте Вашу жалобу на info@libcat.ru или заполните форму обратной связи.
В течение 24 часов мы закроем доступ к нелегально размещенному контенту.
Въпросът и Възражението — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком
Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Въпросът и Възражението», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.
Шрифт:
Интервал:
Закладка:
И моят мозък ври…
Мозъкът ми ври…
Мозъкът ми ври…
ТИ СИ нищо си ти си нищо си ти си нищо си ти си нищо…
И аз виждам как очите й се затварят…
И чувствам тялото й върху своето…
И мисля Виола…
МИСЛЯ ВИОЛА!
Мисля, Виола!
И Кметът отстъпва крачка от мен, сякаш съм го ужилил.
— Охоо — казва и тръска глава, докато примигва и се мъчи да се откъсне от жуженето на мозъка ми, а очите ми възвръщат фокуса си и мислите ми отново стават мои.
— Леле, Тод, има сила в тебе, момче, така да знаеш.
А очите му са разширени и блеснали, и нетърпеливи.
И той пак ме удря с Шума си.
Вдигам длани и си запушвам ушите (изпуснал съм пушката, изпуснал съм пушката), но това изобщо не може да спре кошмара, защото човек чува Шума не с ушите си и ето го, той е там, вътре в главата ми, вътре в мене самия, напада, тъпче, сякаш нямам никакво Аз, а само Ти Си Нищо Си Ти Си Нищо Си Ти Си Нищо моят собствен Шум е насметен на топка и изстрелян срещу ми, сякаш се удрям сам със собствените си юмруци Ти Си Нищо Си Ти Си Нищо Си Ти Си Нищо…
Виола , мисля, но изчезвам, падам дълбоко надолу, все по-слаб съм, мозъкът ми пращи…
Виола…
Виола
Виола , чувам, сякаш от дъното на пропаст. Главата ме боли и кърви от удара на Кмета, лицето ми е в прахта и очите ми са полуотворени, но не виждам нищо…
Виола , чувам пак.
Отварям очи широко.
Тод пълзи назад по камъните, дланите му запушват ушите, клепачите му са здраво стиснати…
А Кметът се е надвесил над него и аз пак чувам същите викове както преди, с войниците, същото звънтене, лазерно бляскав Шум, който излита от него и… чувам насред всичко…
И отварям уста…
И изкрещявам…
Тод
— ТОД! — чувам вика, идва някъде отвън…
И това е тя…
Тя е…
Тя е…
И е жива…
И гласът й стига до мен…
Виола…
Виола…
ВИОЛА…
Чувам изръмжаване и Шумът в главата ми отново спира, и отварям очи, и Кметът залита назад, едната му ръка е притисната до ухото, същият рефлекс, който всеки проявява…
Същият рефлекс, който всеки проявява, когато го ударят с Шум.
ВИОЛА — мисля отново, мисля право срещу него, а той навежда ниско глава и вдига пушката срещу ми. Мисля отново…
ВИОЛА
И отново…
ВИОЛА
Той отстъпва още назад, препъва се в тялото на Дейви, пада по гръб и се изтъркулва по камарата чакъл…
А аз скачам на крака…
И хуквам към нея…
Виола
Той тича към мен, ръцете му са разтворени, посяга към мен, хваща ме през раменете и ме повдига да седна, и казва:
— Ранена ли си, ранена ли си, ранена ли си…
А аз казвам:
— Пушката е още у него…
И Тод се обръща…
Тод
И аз се обръщам и Кметът се надига, изправя се на крака, гледа ме, и Шумът му пак полита към мен, и аз се претъркулвам настрани, чувам го как ме следва, докато драскам по камъните, пълзя натам, където изпуснах пушката и…
И прокънтява изстрел…
И прахта литва на облаче точно пред дланта ми… Дланта на ръката, която вече посяга към пушката…
И аз спирам…
И вдигам очи…
И той ме гледа в упор…
И аз я чувам как пак вика името ми…
И разбирам, че тя разбира…
Разбира, че трябва да я чувам как изрича името ми, как ме вика…
И тогава мога да използвам нея като оръжие…
— Дори не се опитвай, Тод — казва Кметът и погледът му е успореден на дулото, насочено към мен…
И аз чувам гласа му в главата си…
Не ме атакува…
Лъскава, змийска, извратена версия на гласа му… Гласът, с който ми отнема решенията…
Гласът, с който ги превръща в свои решения…
— Няма да се бориш повече — казва…
Прави крачка към мен…
— Няма да се бориш повече и тук слагаме точката на тази история…
Извръщам се встрани от него…
Но не мога…
Трябва да го погледна в очите…
— Слушай ме, Тод…
Гласът му съска между ушите ми…
И е толкова лесно, ако просто…
Просто…
Просто се отпусна…
Отпусна се и сторя каквото ми казва…
Не! — изкрещявам…
Но зъбите ми са сключени…
А той още е пред мен…
Все така ме кара да стигна до…
И аз ще…
Ще…
Ти Си Нищо…
Аз съм нищо…
— Точно така, Тод — казва Кметът, прекрачва пак напред, пушката сочи в мен. — Ти си нищо.
Аз съм нищо…
— Но — казва той…
И гласът му е шепот, който дращи в най-съкровените ми дълбини…
— Но — казва…
— Аз ще те превърна в нещо .
И аз го поглеждам право в очите…
Очите му са бездна и аз усещам, че пропадам… Навътре в чернотата…
Шрифт:
Интервал:
Закладка:
Похожие книги на «Въпросът и Възражението»
Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Въпросът и Възражението» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.
Обсуждение, отзывы о книге «Въпросът и Възражението» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.