Майкъл Скот - Чародейката

— Чудя се къде ли са близнаците? — прошепна тя. — Иска ми се да разбера… преди да настъпи краят. Трябва да знам, че са оцелели.

— Добре са — каза той уверено. — Вярвам в това, защото този свят още го има.

Пернел кимна.

— Сигурно си прав. — Тя облегна буза на рамото на Никола.

— Спокойно е — каза. — Островът е толкова тих тази сутрин.

— Няма чайки. Чудовищата или са ги изяли, или са ги подплашили. Ще се върнат.

Високата трева шумолеше на лекия бриз и вълните плискаха по камъните в успокояващ ритъм. Пернел затвори очи.

— Слънцето грее — промърмори.

Никола положи буза върху главата й.

— Ще бъде прекрасен ден.

Докато седяха, слънцето се издигна бавно в небето, златната му светлина окъпа моста „Голдън Гейт“ и го накара да запламти ярко. Градът се събуди и въздухът се изпълни с неясния мелодичен шум на уличното движение.

— Нали знаеш, че винаги съм те обичал? — рече тихо Никола.

Настъпи дълга тишина, а после Пернел отвърна шепнешком:

— Знам. А ти знаеш ли, че те обичам?

Той кимна.

— Нито за миг не съм се съмнявал в това.

— Иска ми се да ни погребат в Париж — каза изведнъж Пернел.

— В същите празни гробове, които подготвихме за себе си преди толкова много години.

— Има ли значение къде ще лежим, след като ще бъдем заедно? — попита Никола, затваряйки очи.

— Разбира се, че не — каза тя и също затвори своите.

Върху двамата падна сянка.

Те отвориха очи и видяха, че над тях стои висок, синеок мъж, увит в дълго кожено наметало с качулка. Слънцето грееше откъм гърба му, така че лицето му под качулката бе в сянка. На мястото на лявата му ръка имаше блестящ метален полукръг.

— Чудех се дали ще дойдеш — каза тихо Никола Фламел.

— Аз бях там в началото, когато ти продадох Книгата преди толкова много години и те отправих на това велико пътешествие. Съвсем редно е да се появя и в края.

— Кой си ти? — попита Алхимика.

Мъжът с куката свали качулката си. Приклекна до Никола и Пернел, хвана ръцете им в своите и се вгледа в лицата им.

— Познавате ме — каза той.

Никола се взря в покрито с белези и бръчки лице на младия мъж, а Пернел посегна да прокара пръсти по брадичката му, проследи очертанията на челото му и извивката на скулата му.

— Джош? Джош Нюман?

— Вие ме познавахте като Джош Нюман… — каза мъжът много тихо. — Но то беше, преди да се случи това — той вдигна куката си, — което е дълга история.

— А какво стана със Софи?

— За вас е минала една нощ. За нея са изтекли почти седемстотин години, но не се е състарила. Преживяла е много приключения през това време, но тази сутрин се върна благополучно в Сан Франциско, при леля Агнес.

— Ами ти, Джош?

— Джош вече го няма. Сега съм Маретю. Аз съм Смъртта и съм дошъл да ви отведа у дома. — Куката му се раздвижи, описвайки над пейката златна дъга. Въздухът изведнъж замириса на портокали и той се усмихна. — Казахте Париж, нали?

Лей-порталът се отвори и те се стопиха в него.

„Скъпа сестричке,

Не мога да ти обещая, че ще ти пиша често — знаеш колко съм зле с писането, а там, където живея, няма телефони.

Исках да знаеш, че съм жив и здрав и вече свиквам с куката. Е, веднъж се почесах по главата с нея, но това е грешка, която човек допуска само един път. Получих няколко предложения да ми я превърнат в истинска сребърна ръка ши златна ръкавица, но честно казано, вече доста се привързах към нея. И разбира се, тя си има някои чудесни предимства. Миналия месец я използвах, за да създам най-изумителното Сенкоцарство. Сложих в него някои страхотни праисторически животни и добавих две луни — и, разбира се, там няма змии.

Доколкото разбирам, скоро ще заминаваш за Лондон с леля Агнес. Предай поздравите ми на Гилгамеш. Може би е най-добре да не му казваш кой съм бил /съм /ще бъда. Той и без това е достатъчно объркан.

Моля те, не се тревожи за мен.

Знам, че това е, все едно да ти кажа да не дишаш, но трябва да знаеш, че съм добре. Повече от добре. Всеки ден откривам нови и нови свои способности. Аз съм безсмъртен и вечен, и не съжалявам за нищо. Постъпихме правилно: един да спаси света и един да го унищожи.

Знаеш, че ако някога ти потрябвам, е достатъчно само да погледнеш в някое огледало и да изречеш името ми три пъти. (Използвай новото ми име; не съм сигурен дали ще има някакъв ефект, ако ме наречеш Джош.)

Ако някога ме повикаш, ще дойда при теб.

Но дори и да не ме повикаш, Софи, знай, че ще бдя над теб през всичките дни от живота ти.