Джан Сийгъл: Децата на Просперо

Ферн реши, че вероятно си внушава, но в гласа на жената долови същата насмешлива нотка, която бе прозвучала и в тона на Хавиер. За миг, докато гледаше баща си, застанал между двамата, си го представи в някакъв капан, притиснат от двама хищници — мъж, който го превъзхожда по ръст и се подсмихва надменно, и жена със сърдечно поведение и хладни очи. Усещането за надвиснала опасност, макар и моментно, я смути, понеже на пръв поглед нямаше никаква причина да се притеснява. За шестте години от смъртта на майка й Ферн беше надзиравала любовния живот на баща си с изкусността на далновиден политик от международна величина и бе отхвърляла категорично и безапелационно не една и две неподходящи кандидатки.

Надвисналата в момента опасност определено беше от същото естество — обичайната заплаха от алчна тигрица, намерила си нова злочеста жертва. Ферн се бе справяла десетки пъти и никога досега не бе изпитвала колебания или мрачни предчувствия. Не че вярваше в разни глупости като предчувствия.

Робин продължаваше със здрависванията и сбогуванията и тя едва се удържа да не го сграбчи за ръката и да го извлече навън.

Много по-късно си даде сметка, че това е било началото на всичко. Срещата в галерията, усещането за надвиснала опасност, картината. Навремето случката й се стори прозаично банална, но в същото време остана да я гложди неясна тревога, сякаш до нейния светъл и безопасен свят се бе докоснала периферията на хвърлена отдалеч сянка.

А дали пък не беше доловила откъслечни тонове призрачна музика, която скоро щеше да се лее от краищата на вселената и да погълне всички останали звуци. Възприе по-леко събитията, случили се през това необичайно и потресаващо лято, понеже по някакъв начин бе готова за тях. Още от онази първа среща в галерията в живота й взе да се просмуква непозната атмосфера, която разстройваше и нарушаваше старателно поддържаното равновесие на съществуването й, правеше я уязвима, несигурна, склонна да приема промените. Беше на шестнайсет. Възпитана, интелигентна, мотивирана, типичен продукт на осемдесетте, в които живееше. Гледаше на света с трезвия поглед на дете, рано изгубило майка си и в резултат на това е поело задължения и отговорности, неподобаващи на възрастта му. Смъртта на майката в семейството беляза поведението на бащата — дотогава гледал на живота с леко сърце — с едно постоянно безпокойство и тревога. Той остана сам с малка дъщеря и невръстен син. С течение на времето Ферн пое изцяло грижата за домакинството, влезе в ролята на иконом, започна да следи за плащането на сметките, да контролира единствения си родител и да се опитва да прави същото с по-малкия си брат. Мина покрай пубертета и юношеството без бунтове и травми, пропусна твърдите наркотици, прекомерната употреба на алкохол и младежкия секс. Бъдещето й беше планирано до най-малките подробности, място за изненади нямаше. Университет, подходяща кариера, а когато му дойде времето — благоразумен брак. Възприемаше се като възрастен, но под невъзмутимата и уравновесена фасада все още си беше дете, което се опитваше да изтласква всичко непознато зад илюзии за сигурност и контрол. През онова лято илюзиите се разсеяха и непознатото превзе цялото й съществуване, превърна спокойното и уравновесено момиче в отчаяно, уплашено, разколебано и самотно същество — обичайния суров материал за средностатистическия възрастен.

В деня след посещението в галерия „Холт“ Ферн и баща й минаха да вземат брат й от училище и заминаха извън Лондон да видят къщата. Това беше другото — къщата. След смъртта на далечен родственик Робин наследи имот в затънтен край на Йоркшир. Счетоводителят му Джеймс подхвърли идеята да отиде да я види, преди да я обяви за продан.

— Супер! — възкликна Робин. — Може да се окаже подходяща. Да е добре за децата. Те са си типични гражданчета, ще им се отрази добре да поопознаят живота на село. Нищо не се знае, може пък да реша да я задържа, да я постегна, нещо такова. Да отскачаме за уикендите и по празници. Чудесна идея.

Осъзнал твърде късно заложения капан, счетоводителят му видимо помръкна. Робин Капъл притежаваше удивителната способност да превръща всяка потенциална печалба в скъпоструваща загуба. Добре че беше Фернанда, та да обира допълнителните разходи. Робин ръководеше малка, но доходоносна издателска къща, която бълваше оборотни романчета, заместители на стойностните книги за невежата тълпа. Но макар да беше превъзходен редактор и издател, който работеше с хъс и ентусиазъм, финансовите въпроси излизаха далеч извън неговата компетентност.