Мишел Зинк - Огненият кръг

Здесь есть возможность читать онлайн «Мишел Зинк - Огненият кръг» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2012, ISBN: 2012, Издательство: Колибри, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Огненият кръг: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Огненият кръг»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Напрегнатото повестование от „Пророчеството на сестрите“ и „Бранителката на Портата“ продължава и в последния том от трилогията. Лия вече има съюзници в своята борба срещу зловещото древно проклятие, тегнещо над нея и нейната сестра близначка. Докъде ще стигнат отношенията й с Димитри? Има ли изобщо бъдеще пред нея, или ужасният демон ще проникне в нашия свят? Все повече неща стават ясни около Обреда, който трябва да бъде извършен от Лия и девойките ключове… и все по-неясно е как ще завърши той.
Мишел Зинк е родена в Южна Калифорния, но сега живее в Ню Йорк с четирите си деца. От всичко най-много обича музиката, но е и голям почитател на античните митове и легенди. Тя никога не се задоволява с очевидното и винаги се пита какво би станало ако… По този начин въпрос след въпрос се раждат трите тома на „Пророчеството на сестрите“.

Огненият кръг — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Огненият кръг», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Защото искам тази лудост да свърши. Уморих се да бягам от преследвачи в съня си, да ме измъчват мрачни мисли посред бял ден. С възрастта стана още по-лошо. Ако пристигането ми в Лондон при вас ще сложи край на това и аз най-после ще съм свободна, тъй да бъде.

Леля Върджиния кима с разбиране. Питам се дали си мисли за майка ми и неуспялата й борба с Душите.

— Много ли се изненада, когато Филип те откри? — пита тя. — Когато ти обясни каква роля изпълняваш в пророчеството?

Хелене се взира в чинията си, но не яде. Когато заговаря, аз разбирам, че си припомня:

— Винаги съм била различна. Не само заради белега. Откакто се помня, чувам гласовете на онези от отвъдната страна. Дори когато ги моля да млъкнат, те продължават да ми говорят. И това не е всичко. Още от дете често сънувам, че летя.

Знаех, че не е нормално да нося предмети, които съм видяла в съня си, но често го правех. Камък, перце, стръкче трева — тя свива рамене. — През нощта те някак си стигаха до леглото ми и тогава разбирах, че сънищата ми са били реалност.

Свещите върху масата примигват, а ритъмът в говора на Хелене става все по-напевен и аз се отпускам на стола си.

— Но скоро ми стана неприятно. Започнаха да ме преследват по време на сънищата ми и аз престанах да нося в леглото си доказателства от приятното си пътуване. Вместо това започнах да се връщам с кървящи стъпала или рани, получени при опитите ми да избягам от тъмните и страховити неща. — Тя млъква за миг. — Нямах представа как да споделя с другите, казах само на родителите си. Те вече подозираха, че нещо не е наред, като имаха предвид белега и всички странни неща, които ми се случваха още от детските ми години.

— Проявяваха ли разбиране към твоите способности? — Усещам болката във въпроса на Соня, която си припомня нежеланието на собствените си родители да приемат дарбите й от отвъдните светове.

Хелене кима.

— Доколкото им бе възможно да разберат подобно нещо. А това не е достатъчно. — Тя ни поглежда в очите, един по един. — Наближавам осемнайсетте. Но не мога да си позволя да се влюбя, да се веселя в компанията на други млади жени като мен, без да внимавам за всяка своя дума — кой би могъл да приеме подобно съществуване? И как бих могла да го обясня?

Разбирам я добре, защото си спомням за Джеймс.

— Тук живеят хора — тихо казва Луиса, — живеят в Лондон, като нас. И те притежават необикновени способности. Няма да си самотна.

Гласът на Хелене вече не звучи хладно:

— Много сте любезни. Стараете се да ме накарате да се чувствам добре, предлагате ми приятелството си, но на мен не ми харесва такъв живот. Не желая да ме гледат като някаква рядкост, да живея на ръба. Искам само да доведа всичко докрай, за да мога да се върна в Испания и да заживея като обикновен човек.

Спомням си времето, когато и моите желания бяха също тъй прости. Преди Димитри. Преди леля Абигейл и законите на Острова да ме натоварят с ролята на Стопанка на Алтус.

И все пак няма никакво значение дали мечтите ни са прости или сложни. Дали искаме да живеем незабележимо като съпруги, или да сме пред очите на всички като владетелки. В последна сметка ние желаем едно и също: да живеем. Да живеем според собствените си правила, без да чувстваме как примката на пророчеството се затяга около шиите ни.

10.

Старателно се облякох, макар да ме е срам да го призная дори пред себе си.

Само леля Върджиния и Едмънд знаят какво искам да направя. Не мога да понеса да го споделя с Димитри и да видя тревогата му, внимателно прикрита зад маската на доверието в мен.

— Искаш ли да те придружа? — пита Едмънд, щом слизам от каретата пред хотел „Савой“.

Поклащам глава. Ако ставаше дума за някой друг, Едмънд нямаше да иска мнението ми, но дори той знае, че няма от какво да се страхува, когато съм с Джеймс.

Вдигам поглед към внушителната фасада на хотела.

— Ако искаш, можеш да почакаш вътре.

Не го виждам, по-скоро усещам как той клати глава.

— Ще съм тук с каретата, щом бъдеш готова.

Откъсвам очи от хотела, обръщам се към него и му се усмихвам.

— Благодаря ти, Едмънд. Няма да се бавя.

По улиците цари предобедно оживление, карети и коне се блъскат за повече пространство сред мъжете и жените, които се тълпят навсякъде в Лондон. Ала всичко това остава встрани от вниманието ми. Колкото повече се приближавам към входа на гранд хотела, колкото по-близо се озовавам до Джеймс, толкова по-неспокойна ставам.

Не знам номера на стаята му, а и няма да е много прилично да се срещнем в нея, колкото и добре да се познавахме в миналото. Затова прекосявам богато обзаведеното фоайе и отивам до рецепцията, спирам отпред и представителният и елегантен господин ме удостоява с усмивка.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Огненият кръг»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Огненият кръг» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Лей Грийнууд - Омагьосан кръг
Лей Грийнууд
Едгар Уолъс - Червеният кръг
Едгар Уолъс
Катрин Невил - Магическият кръг
Катрин Невил
Мишель Фейбер - Огненное евангелие
Мишель Фейбер
libcat.ru: книга без обложки
Христо Пощаков
Диана Габалдон - Каменният кръг
Диана Габалдон
Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2
Диана Гэблдон
Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1
Диана Гэблдон
Майк Лосон - Вътрешният кръг
Майк Лосон
Уилбур Смит - Порочен кръг
Уилбур Смит
Отзывы о книге «Огненият кръг»

Обсуждение, отзывы о книге «Огненият кръг» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x