Джоузеф Дилейни - Чиракът на прогонващия духове

Затова не отдръпнах ръка. Просто седях там, една част от мен изпитваше удоволствие да държи ръката й, което някак си ме успокояваше след всичко, което се случи, докато другата част се потеше от чувство за вина.

Алис беше тази, която се отдръпна. Измъкна длан от моята, а после докосна ръката ми там, където ноктите й ме бяха порязали в нощта, ко-гато унищожихме Майка Молкин. Белезите се виждаха ясно на сиянието от разжарените въглени.

- Оставих клеймото си върху теб - каза тя с усмивка. - Никога няма да избледнее.

Помислих си, че това е странно изказване и не бях сигурен какво имаше предвид тя. У дома поставяхме клеймо на добитъка. Правехме го, за да покажем, че принадлежи на нас и да попречим на залутали се говеда и крави да се смесят с животни от съседните ферми. Така че как можех да принадлежа на Алис?

На следващия ден слязохме в голяма равна низина. Част от нея беше покрита с торф и най-лошите участъци представляваха влажно тресавище, но в крайна сметка успяхме да го прегазим и да се доберем до Сто-мин. Така и не видях лелята, защото тя не пожела да излезе и да говори с мен. И все пак се съгласи да приеме Алис, така че не можех да се оплача.

Наблизо имаше голяма, широка река и преди да тръгна за Чипъндън, слязохме по брега й чак до морето. Не ме омая особено. Беше сив, ветровит ден и водата блестеше със същия цвят като небето, а вълните - високи и бурни.

- Тук ще ти е добре - казах, опитвайки се да бъда весел. - Ще е хубаво, когато грее слънце.

- Просто трябва да се възползвам възможно най-добре от него - каза Алис. - Не може да е по-зле от Пендъл.

Внезапно отново ми домъчня за нея. Понякога се чувствах самотен, но поне можех да си говоря с Прогонващия духове. Алис дори не познаваше истински леля си, а бурното море придаваше на всичко мрачен и студен вид.

- Виж, Алис, не очаквам да се видим отново, но ако някога имаш нужда от помощ, опитай се да ми пратиш вест - предложих.

Предполагам, че казах това, защото Алис беше най-близкото нещо до приятел, което имах. А като обещание съвсем не прозвуча толкова глупаво като първото, което й бях дал. Всъщност не се обвързвах да направя каквото и да било. Следващия път, когато ме помолеше за нещо, щях първо да говоря с Прогонващия духове.

За моя изненада Алис се усмихна и в очите й имаше странно изражение. То ми напомни казаното веднъж от татко - че понякога жените знаят неща, които не са известни на мъжете - и когато заподозреш това, никога не бива да питаш какво си мислят.

- О, пак ще се срещнем - каза Алис. - Няма съмнение.

- Сега ще трябва да тръгвам - казах, обръщайки се да си вървя.

- Ще ми липсваш, Том - каза Алис. - Без теб няма да е същото.

-И ти ще ми липсваш, Алис - казах и й се усмихнах.

Щом думите излязоха от устата ми, си помислих, че ги бях изрекъл просто от вежливост. Но не бях вървял и десет минути, когато осъзнах, че съм грешал.

Бях обмислил наистина всяка дума и вече се чувствах самотен...

Написах по-голямата част от това по памет, но част от него преписах от тефтера и от дневника си. Сега съм обратно в Чипъндън и Прогонващия духове е доволен от мен. Смята, че напредвам много добре.

Костеливата Лизи е в ямата, в която Прогонващия духове по-рано държеше Майка Молкин. Решетките са изправени и тя със сигурност няма да получи никакви среднощни кексчета от мен. Колкото до Тъск - той е заровен в дупката, която изкопа за мой гроб.

Клетият Били Брадли е отново в гроба си извън черковния двор в Лейтън, но поне сега си има палци. Нищо от това не е приятно, но това е нещо, което просто си върви с работата. Или ти харесва, или го преглъщаш, както казва татко.

Има нещо друго, което трябва да ви кажа. Прогонващия духове е съгласен с това, което мама каза. Мисли, че зимите стават по-дълги и че тъмнината набира сили. Сигурен е, че работата става все по-тежка и по-тежка.

Така че, като имам това предвид, просто ще продължавам да уча и да усвоявам - както ми каза мама веднъж, - никога не знаеш точно какво можеш да направиш, докато не опиташ. Така че ще опитам. Ще се постарая възможно най-много, защото искам тя да се гордее истински с мен.

Сега съм просто чирак, но един ден ще съм Прогонващия духове.

Томас Дж. Уорд