Джоузеф Дилейни - Чиракът на прогонващия духове

Когато прекоси двора на път към мен, сякаш се усмихваше вътрешно.

- Сега потеглям обратно към Чипъндън - каза Прогонващия духове, - но мисля, че майка ти би искала да останеш още една нощ. Във всеки случай ще оставя това решение на теб - каза той. - Или доведи обратно момичето да я затворим в ямата, или я заведи при леля й в Стомин. Изборът е твой. Използвай инстинкта си, за да решиш кое е правилно. Обмисли какво да направиш.

После си отиде, оставяйки ме с бушуващи мисли. Знаех как искам да постъпя с Алис, но това трябваше да е правилната постъпка.

Значи щях отново да вечерям с гозбите на мама.

Татко вече се беше върнал, но макар че мама се зарадва да го види, имаше нещо, което не беше съвсем наред, някаква атмосфера, подобна на невидим облак, надвиснала над масата... Това не беше точно празненство и никой нямаше нищо за казване.

Въпреки това храната беше добра - едно от специалните мамини блюда с месо и зеленчуци - така че не възразявах срещу липсата на разговор - бях твърде зает да се заситя и да си сипя втори път, преди Джак да е успял да омете цялото блюдо.

Джак си бе възвърнал апетита, но изглеждаше малко потиснат като всички останали. Доста му се събра, с голяма цицина на челото като доказателство. Колкото до Алис, не й споделих казаното от Прогонващия духове, но допусках, че тя и бездруго знаеше. Не проговори нито веднъж по време на вечерята. Обаче най-мълчаливата от всички ни беше Ели. Въпреки радостта, че си получи отново бебето, онова, което видя, я бе разстроило силно и аз разбирах, че ще й е нужно време да го преодолее.

Когато другите се качиха да си легнат, мама ме помоли да остана. Седнах до огъня в кухнята, точно както в нощта, преди да замина, за да започна чиракуването си. Нещо в лицето й обаче ми подсказа, че този разговор щеше да е различен. Преди тя се беше държала с мен твърдо, но бе изпълнена с надежда. Уверена, че нещата ще потръгнат добре. Сега изглеждаше тъжна и несигурна.

- Израждам бебета от Графството от близо двайсет и пет години -каза тя, като седна в своя люлеещ се стол, - и съм губила доста. Макар да е много тъжно за майката и бащата, това просто е нещо, което се случва. Случва се и с животните във фермите, Том. Сам си го виждал.

Кимнах. Всяка година по няколко агнета се раждаха мъртви. Това е нещо, което човек очаква.

- Този път стана по-лошо - каза мама. - Умряха и майката, и бебето - нещо, което не ми се е случвало никога преди. Познавам необходимите билки и знам как да ги смеся. Знам как да се справя с обилно кървене. Знам точно какво да правя. А тази майка беше млада и силна. Не биваше да умира, но не можах да я спася. Направих всичко, каквото можах, но не успях да я спася. И това ми причинява болка тук. Болка в сърцето.

Мама издаде нещо като ридание и се хвана за гърдите. За един ужасен миг си помислих, че ще се разплаче, но после тя си пое дълбоко дъх и силата озари изражението й.

- Но, мамо, овцете умират при раждане, а понякога също и кравите -казах й. - В крайна сметка все някоя майка щеше да умре. Истинско чудо е, че за толкова време никога преди не ти се е случвало.

Полагах всички усилия, но беше трудно да я утеша. Мама го приемаше много зле. Това я принуждаваше да погледне откъм мрачната страна на нещата.

- Нещата стават по-мрачни, синко - каза ми тя. - И се случва по-бързо, отколкото очаквах. Надявах се, че скоро ще станеш зрял мъж, с дългогодишен опит зад гърба си. Да можеш да слушаш внимателно всичко, което казва господарят ти. Всяко дребно нещо има значение. Ще трябва да се подготвиш колкото можеш по-бързо и да наблягаш много върху уроците си по латински.

Сетне направи пауза и протегна ръка.

- Дай да видя книгата.

Когато й я подадох, тя прелисти страниците, като спираше от време на време да прочете няколко реда.

- Беше ли ти от помощ? - попита.

- Не много - признах.

- Лично господарят ти я е написал. Каза ли ти това?

Поклатих глава.

- Алис каза, че е написана от свещеник.

Мама се усмихна.

- Твоят господар някога беше свещеник. Така започна. Несъмнено ще ти разкаже за това някой ден. Но не питай. Остави го да ти каже, ко-гато сам реши.

- За това ли говорехте с господин Грегъри? - попитах.

- Това и други неща, но главно за Алис. Той ме попита какво смятам, че трябва да стане с нея. Казах му, че би трябвало да остави това на теб. Така че, реши ли вече?

Свих рамене.

- Все още не съм сигурен какво да правя, но господин Грегъри каза, че трябва да използвам инстинкта си.

- Това е добър съвет, синко - рече мама.