Джоузеф Дилейни - Чиракът на прогонващия духове

Мама бързичко го накара да млъкне.

- Говори по-тихо, Джак - каза му тя. - Това все още е моята къща и не мога да търпя крясъци.

Не му се понрави така да му нареждат пред Ели какво да прави, но беше достатъчно благоразумен да не спори.

Мама накара всеки от нас да й разкаже точно какво бе станало, като започна с Джак. Аз бях последен и когато дойде редът ми, тя изпрати Ели и Джак да си лягат, за да си поговорим насаме. Не че казах кой знае колко... Просто слушаше мълчаливо, после хвана ръката ми.

Най-накрая се качи в стаята на Алис и прекара дълго време, разговаряйки насаме с нея.

Не беше минал и час след изгрев-слънце, когато пристигна Прогонващия духове. Някак си го очаквах. Той изчака на портата и аз излязох и разказах отново историята, докато той се подпираше на тоягата си. Кога-то свърших, поклати глава.

- Усетих, че нещо не е наред, момче, но дойдох твърде късно. И все пак ти си се справил добре. Проявил си предприемчивост и си успял да си спомниш някои от нещата, на които съм те научил. Ако всичко друго се провали, винаги можеш да прибегнеш към солта и желязото.

- Трябваше ли да позволя на Алис да изгори Майка Молкин? - попитах.

Той въздъхна и се почеса по брадата.

- Както ти казах, жестоко е да изгориш вещица и самият аз не го одобрявам.

- Предполагам, че сега ще трябва отново да се изправя срещу Майка Молкин - рекох.

Прогонващия духове се усмихна.

- Не, момче, можеш да си отдъхнеш, защото тя няма да се върне на този свят. Не и след случилото се накрая. Помниш ли какво ти казах - че сърцето на вещицата трябва да бъде изядено? Е, онези твои прасета свършиха работата вместо нас.

- Не само сърцето. Изядоха всичко до шушка - казах му. - Значи съм в безопасност? Наистина в безопасност? Тя не може да се върне?

- Да, Майка Молкин вече не те застрашава. Там навън има други, също толкова ужасни заплахи, но засега си в безопасност.

Изпитах силно чувство на облекчение, сякаш бяха вдигнали тежък товар от плещите ми. Бях живял в кошмар и сега, когато заплахата от Майка Молкин не съществуваше, светът ми се струваше много по-светло, по-щастливо място. Най-сетне всичко свърши и можех отново да очаквам с нетърпение разни неща.

- Е, в безопасност си, докато допуснеш нова глупава грешка - добави Прогонващия духове. - И не казвай, че няма. Онзи, който никога не прави грешка, просто не прави нищо. Това е част от усвояването на работата. Е, какво трябва да се прави сега? - попита той, примижал към изгряващото слънце.

- За кое? - попитах на свой ред аз, чудейки се какво ли имаше предвид.

- За девойката, момче - каза той. - Май я чака ямата. Не виждам начин да се размине.

- Но тя в крайна сметка спаси бебето на Ели - възразих. - Спаси и моя живот.

- Използвала е огледалото, момче. Това е лош знак. Лизи я е научила на много неща. Твърде много. Сега тя ни показа, че е готова да използва наученото. Каква ще е следващата й постъпка?

- Но тя имаше добри намерения. Използва го, за да се опита да намери Майка Молкин.

- Може би, но знае твърде много и освен това е твърде умна. Сега е само момиче, но един ден ще бъде жена, а една умна жена е опасна.

- Мама е умна - казах му, подразнен от онова, което бе казал. - Но е и добра. Всичко, каквото прави, го прави за добро. Използва ума си, за да помага на хората. Една година, когато бях съвсем малък, привиденията на Хълма на палача ме плашеха толкова много, че не можех да спя. Мама се качи там, след като се стъмни и ги принуди да млъкнат. Утихнаха за месеци наред.

Можех да добавя, че в първата ни сутрин заедно Прогонващия духове ми беше казал, че по въпроса с привиденията не може да се направи кой знае колко. И че мама беше доказала, че той греши. Но не го сторих. Вече бях наприказвал твърде много неща и не беше нужно да се казва и това.

Прогонващия духове не каза нищо. Взираше се към къщата.

- Питайте мама какво мисли за Алис - предложих. - Изглежда, че се разбира добре с нея.

- И бездруго щях да го направя - рече Прогонващия духове. - Крайно време е да си поговорим. Чакай тук, докато свършим.

Загледах как Прогонващия духове прекосява двора. Още преди да стигне дотам, кухненската врата се отвори и мама го посрещна на прага.

По-късно беше възможно да разбера някои от нещата, които си бяха казали, но те разговаряха почти половин час и така и не разбрах дали в разговора е станало дума за привидения. Когато Прогонващия духове най-сетне излезе на слънчевата светлина, мама остана на прага. Тогава той направи нещо необичайно - нещо, което не го бях виждал да прави никога преди. Отначало си помислих, че просто кимна на мама, докато се сбогуваше, но този жест съдържаше нещо много повече. Имаше и някакво движение на раменете. Бе слабо доловимо, но много отчетливо, така че нямаше съмнение в това. Докато се сбогуваше с мама, Прогонващия духове леко й се поклони.