Дж. Уорд - Кралят

Рот протегна силните си ръце и ги сложи върху раменете на другия вампир. И той говореше съвсем тихо, ала каквото и да казваше, съпругът, който бе изгубил всичко, кимаше.

Дълго останаха така.

Когато срещата най-сетне приключи, двамата се изправиха и се прегърнаха, обикновеният гражданин беше толкова по-дребен от нейния съпруг.

Преди да си тръгне, мъжът целуна пръстена на Рот.

Абалон го съпроводи навън, разменяйки тихи думи с него, а Рот бавно се отпусна в креслото. Челото му беше набраздено, устните му – свити в тънка черта.

Бет се изправи и потръпна. Опъна гърба си и се приближи до своя хелрен. Искаше да го прегърне, ала предположи, че точно в този момент надали се нуждае от напомняне за бременността ѝ.

– Не мога да му помогна. – Гласът на Рот се прекърши. – Не мога да му помогна с това, което се случва в главата му.

– Понякога дори само да знаеш, че не си сам, е достатъчно.

– Не съм съвсем сигурен за това.

И все пак той улови ръцете ѝ и ги поднесе към устните си, целувайки кокалчетата ѝ едно по едно. А когато Бет усети, че я залива вълна на изтощение, Рот като че ли го видя.

– Защо не се прибереш вкъщи?

– Откъде разбра?

– Току-що се прозя.

– Така ли?

– Нека Фриц те отведе.

Бет изви гърба си; искаше ѝ се да остане, но трябваше да бъде реалист.

– Май цялото това обикаляне из магазина ми дойде в повечко.

– Върви, почини си. Аз ще си дойда след два-три часа и ще си намерим някое глупаво предаване по телевизията, окей?

– Звучи чудесно.

– Добре. – Той я целуна веднъж. А после, сякаш то бе по-силно от него, още един път. – Обичам те.

– И аз те обичам.

– Фриц! – провикна се съпругът ѝ. – Колата!

Бет не пропусна да погали Джордж и да му каже къде отива, преди да си тръгне. А след това излезе в нощта и се качи на задната седалка на мерцедеса.

Облегна глава назад и почувства, че в миг започва да се унася.

– Боя се, че няма да съм много добра компания – каза тя на Фриц.

– Просто си почивайте, господарке.

– Добра идея, Фриц.

* * *

След като Бет си тръгна, Рот се облегна назад в креслото си. Изобщо не беше спокоен.

Умря пред очите ми… държах мъртвия си син в ръце…

– Господарю?

– Извинявай, какво? – Рот се отърси. – Какво?

Абалон се прокашля.

– Искате ли да направим почивка, господарю?

– Да. Дай ми минутка. – И като улови повода на Джордж, нареди: – Кухнята.

За щастие, когато влезе в другата стая заедно с кучето си, установи, че Фриц вече си беше тръгнал, а братята останаха в трапезарията.

По дяволите, в мига, в който помириса болката и тъгата на онзи поданик, разбра, че другият мъж бе изгубил всичко… и то не в материалния смисъл на думата. Никой не изпитваше подобна агония заради вещи. Както обикновено, Абалон знаеше какво се е случило, но Рот предпочиташе да остави поданиците сами да му разкажат подробностите – искаше да чуе историите им лично от тях.

Всъщност този път не самото раждане бе отнело живота на жената.

А автомобилна злополука.

Рот бе очаквал първото, ала съдбата бе решила друго. Жената беше преживяла раждането, също като детето. Бяха убити от пиян шофьор, на връщане от клиниката на Хавърс.

Нехайната жестокост на съдбата понякога вземаше съкрушителни, епични размери.

Невероятно.

Приближи се до масата, издърпа един стол и седна. Почти бе сигурен, че е с лице към прозорците… не че можеше да ги види.

Беше чул толкова много истории, ала тази… господи, тази като че ли го разтърси повече от всичко друго.

Нямаше представа колко дълго остана така, но най-сетне Ви пъхна глава в стаята.

– Добре ли си?

– Не.

– Искаш ли да отложим срещите?

– Аха.

– Добре.

– Ви.

– Да?

– Спомняш ли си видението, за което ми каза? В което съм гледал към лицето в небесата и съм държал бъдещето в ръцете си?

– Аха.

– Какво…

Изведнъж Рот отново преживя болката на своя поданик.

– Всъщност забрави. Не искам да знам.

Понякога информацията не беше нещо хубаво. Ако другият вампир бе надникнал в бъдещето, това не би променило нищо. Просто щеше да прекара времето, което му оставаше с жена му и детето, ужасèн от онова, което предстои.

– Ще отпратя останалите посетители.

Вратата се затвори зад гърба на брата.

Без особена причина мислите на Рот се насочиха към родителите му и той се зачуди каква ли е била нощта на собственото му раждане. Те никога не бяха говорили за това, но и той никога не ги беше попитал. Винаги се случваше нещо друго… пък и той бе прекалено млад, за да го е грижа за подобни неща.