Дж. Уорд - Кралят

– Веднага се връщам, господарю! Мисля да ѝ взема и малко сладоледено кисело мляко. Тя го обича с парченца шоколад, нали?

– О, мамка му. Да. И не забравяй салата от цвекло. Както и телешкото.

– Няма.

– И побързай, окей? Всеки момент ще се върне от „Потъри Барн“ с Ай Ем.

Рот затвори вратата на мерцедеса и се обърна към Джордж:

– Да вървим.

Кучето знаеше точно къде да отиде – отведе го до входа, който Рот отвори с ума си.

– Здравей, скъпа, прибрах се! – провикна се той.

– Носиш ли цветя? – извика Ласитър в отговор.

– Не и за теб.

– По дяволите. Е, тази вечер съм дежурен тук заедно с Тор, така че може ли да се размърдаме? Има цял списък с уговорени срещи, но искам да си догледам „Кухнята на ада“.

– Не го ли записваш? – измърмори недоволно Рот, докато двамата с Джордж влизаха в някогашната трапезария.

– Да, ама никак не ме бива с въздържанието. Беше от девет часа, а аз мразя да чакам. Между другото, сипах прясна вода на Джордж в купичката до стола ти.

– Поне обичаш кучета. Само това те спасява.

– Ха! Аз имам крила и ореол, кисело копеле такова. Вече съм си окончателно спасен.

– Такъв ни бил късметът.

– Здрасти, братко. – Ви се появи в стаята, палейки една от ръчно свитите си цигари. – Къде е момичето ти?

– Скоро трябва да се върне, нали? – намеси се Ласитър.

Рот не можа да сдържи усмивката си, докато сядаше. Единствената ситуация, в която дразнещият кучи син ставаше сериозен, бе, когато се отнасяше до Бет… което, трябваше да признае Рот, си бе направо умилително.

– Тя върна ли се? – попита Рейдж, прекрачвайки прага на стаята.

– Колко време отнема да поръчаш бебешки мебели? – присъедини се и Бъч.

– Седмици – отговори Зи. – Нямаш си представа.

Продължиха в същия дух – всеки от новодошлите, Блей, Куин, Фюри и Ривендж, питаха за Бет.

Единственият, който не го направи с думи, беше Джон… но и не беше нужно. Братът на Бет беше тихо, разтревожено присъствие от мига, в който бяха научили за неочакваната бременност. И Рот го обичаше заради това. Джон никога не се преч­каше, ала винаги бе наблизо, изслушваше Бет, подкрепяше я, говореше с нея, носеше ѝ филми.

Интересно, сериозният начин, по който подхождаше към ситуацията, напомняше на Рот за Дариъс.

Господи, как само му се искаше Дариъс да беше жив, за да види онова, което предстоеше след… нима наистина оставаха само четири седмици?

Исусе…

Всеки път, щом си помислеше за приближаващото събитие, усещаше, че му е трудно да диша. Но после си заповядваше да не забравя всички прегледи, на които Ай Ем бе завел жена му. Бременността на Бет протичаше съвършено гладко. Тя беше здрава, ядеше, пиеше и се хранеше добре… не че доктор Сам, човешката лекарка, при която ходеше, знаеше за последното. А сърдечният ритъм си оставаше отличен. Синът му бе в перфектно състояние.

Като че ли беше прекалено лесно.

Още четири седмици…

– Лийлан.

Рот скочи от стола.

В стаята се разнесоха цял куп поздрави, изречени с ниски гласове, ала братята начаса се отдръпнаха, така че тя да може да се хвърли в обятията на своя хелрен, който я повдигна от пода, като внимаваше да не натиска корема ѝ.

– Как си? – прошепна в ухото ѝ, знаейки, че отговорът ѝ, както всеки път през последните дни, ще бъде, че има контракции.

– Страхотно. Господи, намерих най-страхотните неща! И само сини – така де, нали ще имаме момче. Детското креватче и масата за преповиване са съвършени… нали, Ай Ем?

– Съвършени – потвърди сянката.

Несъмнено горкото копеле изобщо не се интересуваше от такива работи, но това нямаше значение. И той, като другите, бе останал до Бет и бе нейният защитник в света на хората… и разбира се, Рот знаеше причината. По този начин Ай Ем им се отплащаше, задето го бяха приели в имението, него и брат му, след като апартаментът им в „Комодор“ бе престанал да бъде сигурен. Пък и беше очевидно, че харесва Бет по неромантичен начин.

– Нали? – Бет така силно го бе прегърнала през врата, че Рот едва преглъщаше. – Толкова съм развълнувана! Искам да се запозная с него още сега!

– Това ли е инстинктът за гнездене? – попита Рот по посока на последното място, откъдето беше дошъл гласът на Зи.

– Аха. И само почакай – все още ти предстоят кошчето за пелени и шишетата.

– Ще ги вземем от „Борн Фри“ – осведоми го Бет, сякаш той имаше представа какво означава това. – В случай че нямам мляко.

Вместо отговор Рот се отпусна в креслото и я настани в скута си, напълно щастлив да я остави да се наслаждава на разказа си. А братята и воините? Те ги наобиколиха, задавайки въпроси, досущ като по-големи братя.