Бри Диспейн - Изгубеният светец

Веригите му издрънчаха. Не разбрах дали се е обърнал на една страна, към мен.

— Точно това е проблемът Грейс. Съвсем различно е от предишния път. Притежавам умението да се лекувам, силата и бързината ми се връщат, както и засилените сетива… но най-сетне през последните няколко дни разбрах, въпреки че съвсем бях изперкал… вълкът го няма в мен.

Поех си бързо дъх.

— Значи сигурно си излекуван. — Не знам — отвърна той. — Наистина не знам. — Замълча за момент — фактът, че Кейлеб не можа да разпознае миризмата на кръвта ми, никак не ме изненада. Но пък се питам… чудя се дали не се превръщам в нещо коренно различно.

— Какво?

— Ще ми се да знаех. Направих си кръвен тест. Затова ме нямаше през последните няколко дни. Познавам един, който работи в изследователската лаборатория в „Кълъмбъс“. Дължеше ми услуга и знаех, че ще бъде дискретен. Отидох там, но и той не можа да ми каже нищо.

— Това ли правеше във всички онези случаи, когато не можеше да ми кажеш къде си? Отговори ли търсеше? Иска ми се да ми беше казал.

— Знам, трябваше да ти кажа. Просто на няколко пъти трябваше да отида на разни подозрителни места, за да потърся онова, което ме интересуваше.

Преглътнах с усилие.

— Какво например?

— Помниш ли нощта, когато си видяла мотоциклета ми пред бара?

— Да.

— Не бях в бара. Бях в мотела отзад… с Мишка.

— Какво? — Вълкът изръмжа ужасни неща в главата ми. Стиснах лунния камък и топлината му вля спокойствие в гърдите ми. — Какво означава това?

— Исках да влезе в главата ми. Тя може да контролира мислите, постига го с очите — буквално запечатва волята на жертвата си.

— Знам — отвърнах аз, когато си спомних как тя едва не ме уби. След това си спомних какво каза Мишка, че щяла да се позабавлява с Даниъл. Вълкът изръмжа — опита се да ме накара да ревнувам. — Защо си искал да влезе в главата ти?

— За да прочете мислите ми, да ги манипулира. Постига го, като те вкарва в дълбок транс. Исках да влезе в главата ми, за да открие вълка и да ми каже защо нито го чувам, нито усещам. Представих си Даниъл отпуснат на леглото в мотела, докато Мишка се вглежда дълбоко в очите му. Нищо чудно, че не искаше да ми каже къде е бил същата нощ и какво е правил.

— И какво откри?

Нищо. Не го направих. Цената й беше твърде висока. Не желаех да й дам онова, което тя искаше в замяна.

— А тя какво искаше?

— Мен.

Стиснах зъби, когато ме заля вълна от гняв. Очите ми пареха и нощното виждане се върна за момент. Тогава видях кафявите очи на Даниъл притворени от мъка и живителната любов отблъсна гневния вълк.

— Аз си тръгнах и тя се ядоса — рече той. — След това, на следващия ден тя ми пусна есемес и заяви, че си била променила мнението, че била готова да вземе мотора ми за отплата. Трябваше да се срещнем отново — когато бяхме на вечеря у вас и си тръгнах бързо, чаках нов есемес от нея. Само че когато стигнах у тях — живееше в някаква къща в покрайнините — разбрах, че есемесът не е от нея, а от приятелката й Вероника. Бяха от едно котило — също като семейство — и когато Вероника се върнала същата вечер, открила Мишка и останалите й приятели мъртви, а някой бил задигнал десетте бона, които те били откраднали, Вероника искаше да й помогна да проследя убийците на приятелите й и да й върна парите. Обеща да ми помогне, ако аз помогна на нея — щяла да влезе в мислите ми. Опитах се. В неделята дори не бях с Кейти, както ти казах. Опитвах се да проследя извършителя, но не постигнах нищо. — Той изпъшка. — Не мога да повярвам, че намесих и Кейти и излъгах, че е била у нас, само че това беше първата смислена лъжа, която ми хрумна. Но също така беше и най-тъпото, което можах да измисля.

Едва не се изсмях.

— Не, срещата с Мишка в мотелската стая е върхът. На следващия ден едва не отнесох главата на Кейти. Добре че се въздържах.

Даниъл се ококори. Обърна се по гръб, тъй като не искаше да продължи този разговор.

— Следата, по която тръгнах, се оказа задънена улица. Така и не успях да разбера кой е нападнал свърталището им.

— Ами… Имам добри и лоши новини… — започнах аз, след това му разказах какво се беше случило в къщата. Обясних, че съм била ужасена, когато видях как Талбът отряза главата на един от присъстващите, как прободе Мишка с крак от стол тъкмо преди тя да ме убие. След това в опит да бъда напълно откровена, разказах на Даниъл как Талбът ме научи да лекувам изгорялото по лицето си.

— Сега вече разбирам защо си била привлечена от него — заяви Даниъл. — Ти си падаш по опасни момчета.