Джос Стърлинг - Кристал

Когато стигнахме планинския път за крепостта, беше станал късен следобед. По пътя, който водеше нагоре към националния парк и Монте Балдо, имаше скорошни следи от множество автомобили и това беше малко необичайно за такъв път. Краищата бяха отъпкани от гуми и калта се беше смесила със снега, който беше паднал на тази височина.

Как мислиш - дали се подготвя за обсада? - попита Хав полушеговито.

На едно дърво при разклона забелязах закачен знак, който показваше, че едното разклонение води към вилата, а другото към снежните равнини

- Всъщност, мисля, че тя няма нищо общо с това. Просто Холивуд е пристигнал в града. Нали помниш какво казаха на снимачната площадка - тази седмица ще снимат в италианските Алпи. Ние сме в Алпите. Пристигнали са тук преди нас.

- По всичко личи, че не са тръгнали по нашия път. - Виктор даде знак да завием по тесния път, който се виеше край чукарите. Следите от гумите на тежките превозни средства продължаваха нагоре към планината.

- Не, би трябвало да са много по-нагоре. Доколкото помня, говореха, че ще снимат епизод с хеликоптери и ски. - Но се почувствах успокоена, защото знаех, че наблизо имахме съюзници, на които можехме да разчитаме да застанат на наша страна, ако се наложеше да се борим с италианските власти да ни дадат достъп. Лили щеше да гарантира, че не съм смахната, когато се обърнем към местната полиция заради историята с отвличането.

Мракът беше паднал, когато стигнахме пред портите. Щом колите ни влязоха в периметъра, охранителните лампи се запалиха. Пазачи не се виждаха, имаше само интерком.

Виктор забарабани с пръсти по кормилото.

- И сега какво? Просто ще отидем и ще почукаме, така ли? - Той предпочиташе да има човек, върху когото да упражни мисловен контрол.

- А какво друго? - Трейс слезе от колата. - Останете вътре, момчета. - Той вдигна ръка към пътниците в другата кола. - Аз ще отвда. Да не им даваме много мишени, а?

- Той наистина ли очаква някой да стреля по него предупредително? - прошепнах на Хав.

Хав сви рамене - напрежението течеше по тялото му като нисковолтово електричество.

- Има ли опасност, У ил? - попитах го.

- Опасност има за всички ни. Не само за Трейс.

Наблюдавахме мълчаливо, докато Трейс натисна интеркома.

Si? - изпука гласът в другия край.

Казвам се Трейс Бенедикт. Говорите ли английски?

- Не.

Трейс изруга под носа си.

- Добре. Момент. Кристал?

Аз вече слизах от колата, а Хав ме следваше като сянка. Натиснах бутона.

- Здравейте - подхванах аз на италиански, - бих искал да разговарям с контесата.

- Тя не приема посетители. Моля ви, вървете си. Това е частна резиденция.

- Боя се, че не мога да изпълня молбата ви. Разбирате ли, вие държите сестра ми и... и трябва да говоря с нея спешно - спешен семеен случай. Беше спешен, нали така?

Последва мълчание. Камерата на върха на близкия стълб се извъртя, за да ни огледа по -добре.

- Ще изпратя един снегомобил, който да ви вземе. Можете да влезете.

- Кажи им, че няма да влезеш там сама! - изсъска Хав.

- Приятелите ми няма да позволят да вляза без придружител.

- Вие и още един. Възрастният мъж, а не младите. - Връзката прекъсна.

- Това не ми харесва - рече Трейс, а в това време баща му скочи от колата. - Не можем да й изпратим още двама заложници.

- Тя вече имаше шанс да ме плени Не мисля, че иска още заложници, по-скоро й трябват пратеници. Сол сложи ръка на рамото ми

- Кристал, приемаш ли да влезеш с мен?

- Разбира се, че не приема! - Хав беше на път да избухне от гняв. Не беше очаквал такъв обрат и не можеше да приеме, че ще се запътя към опасността без него. - Да не очакваш да я оставя да влезе право в устата на лъва?

- Хав! - предупредих го аз приглушено.

- Какво? - той обърна гневните си очи към мен.

- Забрави ли - аз не ги интересувам, защото не съм ничия сродна душа.

Дори да беше гневен, той постави сигурността ми на първо място. Отдръпна се назад и се опита да си придаде вид, сякаш не беше на път да удуши всички ни до един.

- Да, сладкишче, нали не си нашата перла в короната, тъй че какво толкова? Боже, искам да изритам нещо.

Бръмченето на снегомобилите се чу, преди да видим самите тях да се спускат по алеята към нас.

Сол започна да дава заповеди на синовете си.

- Останете при колите. Ще опитам да държа връзка, но не бих се изненадал, ако има някакъв вид телепатичен заглушител наоколо.

- Моят вид телепатия може да успее да мине през него, ако е толкова уникален, колкото Хав твърди. -Погледнах с тревога към гърба му. Точно в този момент тъпчеше ядно един коловоз в снега. Обърна се към нас.