Джос Стърлинг - Кристал

Готов съм. И аз почувствах, че наистина беше готов: зорък и бдителен, сякаш отиваше на полицейска акция призори.

Чувствах се неловко от онова, което ми предстоеше да направя, и те сигурно усетиха това.

Не се стеснявай, Кристал. Между мен и Даймънд няма нищо, което тя не би искала да сподели с теб за целта ни, увери ме Трейс.

Добре. Ще последвам чувствата ти към нея - тях усещам най-ясно. С помощта на Хав докоснах ума му. И там беше потокът от мисли и чувства, всички съсредоточени върху неговата сродна душа. Не исках да се взирам в него прекалено отблизо - трябваше ми само общо усещане за посоката, но не можах да се стърпя и хвърлих поглед на някои дребни неща от ухажването им, шегите, миговете на усамотение, грижите, които деляха и носеха заедно. И аз бях в последния вързоп Даймънд разговаряше много за мен с Трейс. Опа. Не бива да се вглеждам прекалено отблизо - подслушвачите винаги свършват зле.

Кристал, трябва да се концентрираш. Изпускаш следата. Това беше Зед, който наблюдаваше как напредвам, тъй като сплотяваше всички дарби в едно.

Съжалявам. Уриел, Трейс, ще ме посъветвате ли какво да правя?

Не мисли за това, че следата изтънява, колкото повече се отдалечава от теб, обади се Уриел. Умът ти проектира въображаема слабост, нищо повече. За мисловните пътеки разстоянието е без значение. Следата е там.

Аз си намирам точки на сигурност, подобно на подпорите на мост, за да съм сигурен, че следата няма да се стовари отгоре ми, додаде Трейс. Чувствай, недей да гледаш.

Добър съвет. Опитах се да проследя нишката, но тя не беше така ясна както с Хав. Чувствах, че краят й се развяваше от вятъра като отвързано хвърчило. Нещо не беше наред.

Къде мислиш, че се намираш?

Отдръпнах се малко. Планини. Студено. Запад-север-запад. От усилието главата ми взе да се върти. Следата избледняваше.

Стига толкова, момчета, обяви Хав. Кристал трябва да си отдъхне.

Зед внимателно остави телепатичната връзка да се разпадне. Последният, който напусна ума ми, беше Хав, а аз отново се озовах обвита в ръцете му.

- Съжалявам. Още не ме бива много. - Чувствах се ужасно, задето не можах да им дам пълен отговор, а само фрагменти.

Трейс се държеше за главата.

- Ти не си виновна, Кристал. Почувствах всичко, което ти видя. Нещо с Даймънд не е наред. Тя, тя просто не е там.

- О, боже! Да не искаш да кажеш, че е мъртва ? - започнах да се паникьосвам. - Аз си помислих, че контесата ги взе само за заложници, но ако все пак е напълно луда и ги е убила всичките?

Трейс поклати глава.

- Не, не мисля. Щях да разбера, ако беше така. - Той стисна юмруци и ги разтвори, като се мъчеше да овладее емоциите си. - Исках да кажа, че тя беше празно пространство. Някак беше изключена.

- Това не е възможно - заяви Зед. - Нищо не може да изключи връзката между сродните души.

- Сигурен ли си? - очите на Трейс бяха пълни с болка.

Хрумна ми грозна идея.

- Контесата нарече себе си „Заличителя“. Помислих си, че може да изтрива спомените, но ако е искала да каже нещо повече с това?

Сол трепереше. Изглеждаше по-стар отвсякога.

- Ако е причинила нещо на нашите сродни души, тогава ще ги открием, дори те да не ни познаят. Веднъж като си ги върнем, кълна се, че ще намеря начин да поправя стореното. Няма да позволя на контесата да открадне душата ми

- Ще намерим начин, татко - обеща Уил. - Мама не би позволила на тази стара и зла жена да съсипе трийсетгодишния й брак.

Айвс се изправи и дръпна завесите.

- Благодарение на Кристал имаме шанс. Напътствията й бяха достатъчно ясни, за да започнем издирване. Ще сваля карта на местността, която локализира. - Той включи лаптопа си и свали сателитна снимка на областта с имена на нея. - Кристал, ето какво улових от ума ти. Можеш ли да стесниш малко кръга?

Клекнах до него и огледах снимката на Доломитите, алпийската верига на север от Италия.

- Струва ми се, че ще мога. - Докоснах областта близо до езерото Гарда. - И няма да ми е нужна телепатия, за да го открия.

Хав разроши косата ми

- Умница. Монте Балдо. Естествено, че се е върнала в наследствените земи на семейството си. Как иначе би могла да прикрие деянието си, ако няма крепост с персонал от хора, които са й верни? Трябваше да се сетим за това.

- Накрая щяхте да се досетите - възразих аз. - Просто всичко беше толкова неочаквано.

Виктор вече беше на компютъра си и вкарваше информацията в базата данни на международните полице йски с или.

- Мъжът е арестуван в Лондон, а сред имотите му следователите са описали и вила в планините. - Той отвори една снимка. - По дяволите! Изглежда непревземаема. - Това не беше вила, а крепост, построена за защита високо на планинския зъбер, с крепостни стени, по чиито краища имаше остри каменни шипове. Щеше да стои красиво на пощенска картичка, ако в действителност не беше превърната в затвор. - Имате ли предложения?