Джос Стърлинг - Кристал

Лили огледа хубаво от главата до петите посетителя ни и се примъкна близо до мен.

- Кристал, ти защо не ми каза, че в магазина ви идвали такива красиви италианци? Бих искала да отнеса онзи там с мен вкъщи, увит с панделка.

Изчервих се и се покашлях.

- Хъм... Лили...

Хав се обърна към нас и повдигна вежди.

Лили стисна ръката ми

- Не ми казвай - той разбира английски! Моля те, застреляй ме!

Хав се разсмя.

- Е, това вече би било срамно.

- О, мили боже! Та той бил американец! Ще потъна в земята от срам. Кристал, вземи едно наметало и го хвърли на главата ми Трябва да се скрия.

Разтърсих я, за да я вразумя.

- Не се притеснявай, това е само Хав. Сестра ми ще се жени за брат му след две седмици. Хав, запознай се с Лили Джордж. Тя изготвя костюмите за новия филм на Стив Хю, който ще снимат във Венеция тази седмица.

- Приятно ми е - Хав й подаде ръка. Тя се ръкува набързо с него, а сетне плесна с ръце поруменелите си бузи.

- И на мен. Не ми обръщайте внимание - имам ужасния навик да почервенявам като домат дори когато няма от какво да се срамувам. Все си мислех, че възрастта ще ме излекува. - И тя размаха ръце пред лицето си.

Синьора Кариера се върна с кутиите, които беше приготвила за Лили, и ги остави на щанда.

- Струва ми се, че това е всичко, Лили. Искаш ли да ги провериш?

- Ще надникна набързо. - Лили прегледа кутиите, като мънкаше одобрително. Хав стоеше над рамото й, за да разгледа маските. Тя вдигна една до лицето му. - Фантастично!

За маската ли говореше, или за Хав, зачудих се аз.

Лили върна маската обратно в кутията.

- Знаеш ли, Хав, ако искаш, можеш да дойдеш с Кристал в неделя. Колегите изпитват затруднения да открият достатъчно високи статисти, както иска режисьорът. Сигурна съм, че ще ти се зарадват. А и на теб може да ти хареса.

Съвсем себично бях приемала филма като мое лично преживяване и сега се надявах Хав да отклони предложението, но не. Той потри ръце.

- Хей, пристигнах във Венеция едва преди няколко часа, а вече ме канят да участвам във филм! Обичам го този град! - Последните си думи той отправи към синьора Кариера и напълно циментира репутацията си на неин любимец.

- Значи да приема това за „да“, така ли? - Лили прибра кутиите в една от огромните торби на магазина, украсена с карнавални маски. - Кристал знае къде ще снимаме. Но, боя се, че започваме в ранни зори. Гримьорите ще ви чакат в шест.

Хав ме изпревари и пръв стигна вратата, за да й отвори.

- Там ще сме!

- Благодаря ти за маските, Мария. А с вас ще се видим в неделя. - Лили профуча край нас и торбата се залюля наперено в ръката й.

Роко изхвърча от ателието, като се бореше с една дълга златна панделка. Синьора Кариера цъкна с език и с доста мъка го размота.

- Време е кучето да вечеря - рече ми тя на италиански. - Кристал, ще го заведеш ли у дома да го нахраниш, моля те? Трябва да погледна каква каша е забъркал вътре, преди да затворя.

- Разбира се, синьора. Хайде, Хав. Време е да си вървим. - Взех палтото си и вързах Роко на каишката.

- Лека нощ, синьора! - викна Хав и двамата излязохме от магазина.

- Arrivederci, Хав! - Ключалката щракна зад нас и кепенците се затвориха.

- Удивително е да работиш тук. - Хав тръгна в погрешна посока. Аз и Роко потеглихме към къщи и бигълът загледа печално през рамо, докато Хав разбра, че не вървим с него.

Сигурен съм, че дойдохме оттук - рече ми той, като ме настигна и посочи другата страна на моста.

- Възможно е, но има по-бърз начин да се върнем. Последвай ме.

През първите ми месеци във Венеция, талантът ми се оказа полезен, защото улиците тук бяха объркани като в заплетена мрежа. Но дори той не помагаше с неочакваните задънени улички или пък с онези, които свършваха при някой канал и така не позволяваха на човек да продължи по права линия. Само познаването на града решаваше този проблем. Много улички тук са толкова тесни, че хората трябва да се движат в нишка, но на картите са нарисувани като главни улици. На туристите можеше да им бъде простено, че се колебаеха, преди да поемат по някоя пътека, която във всеки друг град би ги отвела в нечия задна градина или до кофите за боклук. Бях доволна, че можех да покажа пред Хав познанията си и внимателно подбирах пътя си без нито една грешка, докато накрая излязохме на Моста на Академията, най -южният от трите над Големия канал.

Поспряхме на върха, за да се насладим на гледката. След като повече от година вече живеех във Венеция, продължавах да спирам тук и да си напомням, че този невероятен град бе станал мой дом.