Джос Стърлинг - Кристал

- Добре върви, благодаря. - Навих малко спагети на вилицата си Горкият човек трудно можеше да продължи разговора с такъв отговор. Възпитанието ме застави да допълня. - Имахме доста работа, тъй като трябваше да ушием костюмите за една филмова компания.

Това сигурно е много интересно.

Да, така е.

Отново настана тишина. Усещах как в другия край на масата Хав кипеше.

- Кристал крие нещо от вас.

Вдигнах рязко глава. Нали нямаше да ме предаде?

- Така и не ви се похвали, че я помолиха да участва във филма като статист, а и мен също.

- О, Кристал! Та това е чудесно! - Даймънд се вкопчи в добрата новина със смущаващ ентусиазъм.

- Сцената ще е съвсем кратка - само секувда-две, малко венецианска атмосфера и толкова. - Свих рамене. - Сигурно накрая ще свърши на пода на студиото за монтаж.

- При все това изживяването ще е фантастично. Няма никакво значение какво ще направят с кадрите.

- Вероятно си прав. - Запитах се дали не трябва да спомена и за онази работа с моделите. - Има една дизайнерка на костюми, която прояви интерес към мен.

Хав си сложи още пармезан.

- А аз си мислех, че тя си пада по мен.

- Очарователно. - Направих му физиономия. Той ми я върна. Държахме се един към друг като деца в детската градина.

- Хав - тихо се обади Трейс. Защо ли ми се струваше, че цялото му семейство прекарваше половината от времето си да го обуздава?

Не ми трябваше телепатия, за да го чуя как казва: „Ама тя започна първа“.

- Та, както казвах, преди да ме прекъснат - Хав ми се поклони подигравателно, - Лили, това е дизайнерката, смята, че може би съм фотогенична. Тя ще уреди неин приятел да ме снима на площадката, за да мога да разпратя фотографиите на модните агенции.

Даймънд свъси вежди и погледна Трейс. Какво бях казала?

- Не се шегувам. Тя ми каза, че имам лице, което, нали разбирате, ще бъде запомнящо се. Смята, че мога да стигна далеч, да стана известна и прочие.

- О, боже! - Даймънд бутна чинията си напред.

- Какво? Не вярваш ли, че мога да успея?

- Не, не, нищо подобно. Мисля, че можеш, и там е проблемът.

- Безпокоиш се, че ще успея? Но как така? Нали все ме караш да направя нещо. Ето, сега го правя.

Намеси се и Хав.

- Не е там работата, сладкишче... извинявай, Кристал. Въпросът е в това към какъв вид успех се стремиш.

- Какво искате да кажете? - Огледах лицата им - всички те знаеха нещо и аз единствена нямах представа какво.

- Ние, савантите, не можем да ставаме известни, не и в кръговете на обикновените хора - обясни ми Трейс. - Имаме прекалено много врагове и хората биха се възползвали от нас, ако знаеха, че притежаваме различни дарби.

- Но аз не се опитвам да стана известна с това, че съм савант.

- Разбираме те, но въпреки това. Ако си известна, хората ще започнат да се ровят за мръсотии и да задават въпроси. Животът на известните личности се изследва под лупа. Ако разберат нещо за теб, ти ще се превърнеш в мишена. Сега си в безопасност, защото никой не те познава.

- Съжалявам, Кристал, но по-добре недей да сваляш маската в неделя. - Хав придърпа купата със спагети към себе си, за да си сипе допълнително.

Почувствала експлозията, която се задаваше, Даймънд вдигна ръка, за да го накара да замълчи, но вече беше късно.

- Не мога да повярвам! - Бутнах стола си назад и се подпрях на масата с юмруци. - Най-накрая намирам нещо, за което ме бива, и някой, който смята, че имам бъдеще, а вие ми казвате да забравя за всичко! О, лесно ви е на вас с вашите бляскави таланти и репутацията ви в света на савантите! Но аз какво имам? Нищо! - Главата ми започна да пулсира тежко, очите ми се премрежиха. - Всички знаете, че съм напълно безполезна в света на савантите, но защо, по дяволите, трябва да позволявам това да ме спира?

- Кристал, не само на теб ти се налага да правиш жертви. - Трейс успя да ме накара да изглеждам като разглезено дете. - Хав трябваше да обърне гръб на многообещаваща кариера в ски спорта.

- Да, но той има нещо значимо на негово място - лечението! Искам, искам този нов живот! Дори ако това означава да скъсам с начина на живот на савантите - добре тогава, така да бъде!

- Но семейството ти ще продължи да живее в този свят. Не си помислила всичко до край.

Скръстих ръце и преглътнах с мъка заради буцата, която беше заседнала на гърлото ми.

- Не аз, вие ме принуждавате да избирам.

- Кристал, моля те. - Даймънд подпря чело върху опакото на ръката си. - Съжалявам, но не мога да се оправя с това сега - със сватбата и всичко друго, за което трябва да мисля. Не може ли да почака? Ще поговорим отново, когато всичко друго свърши.