Джос Стърлинг - Кристал

Контеса Николета взе шала и дамската си чанта.

- Естествено, само дами. Мария, надявам се да успееш да дойдеш.

Синьора Кариера ми хвърли бърз поглед.

О, знам ли и аз. Младите момичета сигурно няма да искат една стара жена като мен.

Глупости! Че кой друг ще осигури костюмите?

И костюми ли ще има? Даймънд просто ще се пръсне от радост, щом чуе всичко това. Аз побързах да обезпеча сделката.

- Непременно трябва да дойдете. Сестра ми не би позволила партито да мине без вас! Освен това, там ще бъде и майката на годеника й Сигурна съм, че Карла ще се радва да се запознаете.

Шефката ми се усмихна, искрено доволна, че получи покана.

- Ще дойда с удоволствие.

Контеса Николета стигна до вратата. Побързах да й отворя. Тя се поспря и погледна с възхищение изложените маски на витрината, а лицрто й доби остро изражение.

- Такова умение - тя въздъхна с уважение. - Харесвам хора, които използват дарбата си, както Бог е отредил. Довиждане, Кристал. - И като се крепеше на ръката на прислужника си, тя се заклатушка по гърбицата на един от малките мостове, които се простираха над канала отвън.

- Хей, напълно равноправно сладкишче. Намерихме те.

Обърнах се.

- Здравей, Хав.

- Липсвах ли ти? - Хав остави Роко да го повлече след себе си вътре в магазина.

- Да, като зъбобол.

Той ми се усмихна широко, пусна кучето от каишката и взе да рови сред изложените маски. Накъдето и да извърнеше поглед човек в магазина, навсякъде го посрещаха празните очи на карнавалните маски - с малки перца, с големи пера, с пайети Макар да работех тук вече няколко седмици, те все така не бяха изгубили зловещия си виц. Не би ми се искало да остана последна да заключа магазина. Хав взе една маска с голям извит клюн на чумен лечител 5 5 Маската със стъкла за очите и клюн, който е покривал носа, е била част от облеклото на лекарите по време на чумата. Била е предназначена да ги предпази от смъртоносната зараза, като за целта клюнът се пълнел с билки и сушени цветя, тъй като лекарите смятали, че основна причина за зараза било зловонието. Б.пр. .

- Какво ще кажеш? - Кафявите му очи блещукаха през дупките.

- Изглеждаш значително по-добре.

Подаде ми една дантелена маска, поръбена с изкуствени диаманти и перли.

- Сложи я.

- Не мога. Аз работя тук, забрави ли!

- Ох, нямаш никакво чувство за хумор.

Пляснах шумно маската на лицето си.

- Доволен ли си?

Той отмести ръката ми, после я върна, наклонил глава на една страна като ценител, който оглежда картина.

- Не. Оригиналът ми харесва повече.

Това комплимент ли беше? Започнах малко да омеквам спрямо Хав.

- С маската приличаш на фея, без следа от лъва, който с няколко язвителни думи ме прокужда надалеч. Рр-ъррр - и той раздра въздуха с извити нокти.

Оставих маската обратно в кошницата, откъде я беше взел.

- Е, благодаря ви много, сър.

Той ме удари по челото с клюна си.

- Няма за какво.

Роко беше открил синьора Кариера в ателието й и тя изскочи да види кой беше го довел дотук.

- А, вие сигурно сте от новото семейство на Даймънд! - възкликна тя на италиански, после му подаде ръка и мина на английски. - Приятно ми е да се запознаем.

С едно движение Хав свали маската и се наведе да й целуне ръка.

- Казвам се Хавиер Бенедикт, или Хав, ако предпочитате. Вие трябва да сте синьора Кариера. Слушал съм толкова много за вас от Даймънд.

Шефката несъмнено се разтопи под топлината на усмивката му. Само аз ли исках да се изплюя, когато Хав пуснеше чара си в действие?

- Колко мило от нейна страна! Благодаря, че изведохте Роко на разходка. Надявам се, че е слушал?

- Ни най-малко. Беше крайно невъзпитан и преследваше всички женски кучета, без изобщо да подбира. - Той се приведе още към нея. - Боя се, че Роко е немирник и любовчия.

Роко наклони глава и погледна нагоре към Хав с чисти и невинни очи. Дори кучето беше заслепено.

Смехът на синьората се разля звънко, така както рядко я чувах да се смее, а сетне тя потупа бигъла по главата.

- Ах, ти, калпазанин такъв!

Звънчето над вратата иззвъня. Вътре влетя Лили Джордж, облечена в палто от различни парчета плат, което ловеше око.

- Дано си готова, Мария! - викна тя. - Трябват ми и последните маски, за да ги покажа на гримьорите. - Но спря, щом видя, че имаме клиент. Аз взех маската на доктора през чумата от ръката на Хав и я сложих внимателно отново на рафта.

- Да, опаковала съм всичко в кутии. - Синьората бръкна под щанда да намери поръчката. Хав ми намигна и бавно тръгна към другия край на магазина да разгледа наметалата на закачалките с костюмите. -Имам още няколко в ателието, които тъкмо довърших. Дай ми минутка, Лили.