Джос Стърлинг - Мисти

— Приключих — казах.

— Ще взема душ тогава. — Свали очилата за четене и затърси чантичката с тоалетните си принадлежности в куфара.

Опитах се да не изглеждам прекалено доволна. Отидох до масата и започнах да разтребвам.

— Остави. Затова плащам. Няма нужда да разтребваш.

Усмихнах му се леко, скочих в леглото и се опитах да му дам да разбере, че се каня да спя.

— Лека нощ, Мисти. — Той затвори вратата на банята след себе си.

Станах от леглото и забързах към далечния край на бунгалото.

„Алекс?“

„Какво стана?“

„Йохан спира комуникацията ми. Има само едно място в стаята, където съм достатъчно далеч от него.“

Не се изненада, щом споменах името на Йохан, затова предположих, че Тарин е видяла и него. Исках да го успокоя по повод предателството, но нямаше време.

„Чуй, трябва да знаем точно къде си.“

„Планира да ме използва в някаква конфронтация с родителите ти. Те живеят в град Флорънс на крайбрежието.“

„Виктор разбра къде живеят и къщата им е под наблюдение. Там няма никого. Трябва да го спрем, преди да сте стигнали при семейството ми.“

„В мотел съм. Мисля, че се казва „Харбър Ин“.

Той препредаваше информацията на някого.

„Това е верига. Знаеш ли кой?“

„Не, но сме тръгнали към крайбрежието — видях знаци за крайбрежното шосе, когато потеглихме от летището.

„Това е страхотно, трябва да е достатъчно да те намерим. Каквото и да правиш, Мисти, не му позволявай да те заведе при семейството ми, окей? Ще стигнем до теб първи.“

„Как точно мога да го спра? Той може да ме убие с върха на пръста си.“ „Само се постарай.“

Алекс не можеше да скрие тревогата си. Тя се предаваше по връзката ни като леденостуден вятър. Не беше сигурен с колко време разполагам.

Имахме толкова много неща да си кажем, ако това бе последният ни разговор.

„Алекс, съжалявам, че се държах така в пицарията.“

„И аз съжалявам, че не се справих по друг начин с нещата. Бях прекалено погълнат от срещата с чичо си и спечелването на състезанието, за да си представя как се чувстваш като изключена от всичко това. Държах се лошо с теб, приемах те за даденост, точно както баща ти каза, че ще стане.“

„Кой е с теб?“

Не исках да бъде сам, ако нещо се обърка.

„Всички — родителите ти, Уриел, Тарин, Виктор, Кристал, Ксав. Идват и още. Обадихме се във всички правителствени агенции, в които можахме. Няма да се измъкне, Мисти, обещавам ти.“

„Съжалявам за чичо ти.“

„Хм, със семейство като моето е по-добре да приема твоето, не смяташ ли?“

Запитах се мимоходом какво ли мисли баща ми, защото това бе най-лошият му кошмар. Не можех да си представя, че улеснява Алекс. Ако ме нямаше, в семейството ми щеше да цари бъркотия и то нямаше да може да се грижи за Алекс. Той щеше да има нужда от някого.

„Видях снимка. Мисля, че имаш брат.“

„Така ли? Наистина ли?“

„Изглежда на нашата възраст — или малко по-малък.“ „Не го помня.“ Сега, освен разтревожен, изглеждаше и тъжен. „Обзалагам се, че и той не знае за теб. Ще можете да започнете отначало.“

„Мисти, толкова си сладка, тревожиш се за мен, когато става въпрос за това да спасим теб.“

Избърсах горещите си сълзи.

„Няма да се стигне дотам. Кажи ми какво мога да направя за теб сега?“ „Просто бъди с мен.“

Трябва да бе усетил, че отчаяно имам нужда от утеха, защото започна много тихо да пее една от любимите ми песни:

„Страхуваш ли се да бъдеш сама? Защото аз съм загубен без теб.“ 25 25 26Песента “I'm Lost Without You” на групата Blink-182. - Б. ред. „О, Алекс!“

„Аз съм загубен без теб“, прошепна той.

Както и аз без моята сродна душа. Песента му беше като нежно докосване и притъпяваше острите краища на ужаса ми. Чух шум до вратата на банята.

„Той се връща. Намери ме. Обичам те.“

Бързо изключих телепатията, преди Алекс да е успял да отговори. Нямаше време да отида до леглото, затова реших, че е по-добре да ме залови на входната врата, отколкото застанала подозрително тихо до прозореца.

— Допускам, че трябваше да го очаквам — въздъхна Йохан, като ме видя с ръка на бравата.

— Само исках да подишам малко чист въздух. — Това не бе лъжа. Исках да избягам колкото се може по-далеч от него.

— Значи, не си мислила за бягство?

— Разбира се, че мисля за бягство. — Той знаеше, че не мога да лъжа.

— И не се надяваш да получиш помощ от хората отвън, нали?

— В този мотел? Не.

Той потърка току-що обръснатата си брадичка.

— Може би трябва да те изпратя в нищото, просто за всеки случай. Искам да спя добре, без да се тревожа, че ще се промъкнеш навън.