Джос Стърлинг - Мисти

— Чичо Йохан, къде отиваме? — попитах толкова естествено, колкото дарбата ми позволяваше.

— Самопоканих се в дома на брат си за Деня на благодарността.

— А той знае ли, че и аз ще му гостувам?

Йохан се засмя тихо.

— Той не знае, че аз ще бъда там, така че със сигурност не знае и за теб. Ако бе човек, който спазва благоприличието, щеше да се интересува от сина си и хората в живота му, но ето как стоят нещата: за теб той е Роджър дю Плеси.

И с какво това по-точно беше по-добро от убийството? Преглътнах хапливата си забележка.

— Значи, искаш да го убедиш да промени отношението си към Алекс? — „Моля те, нека бъде нещо невинно като това.“

Йохан сви отвратено устни.

— Той не заслужава втори шанс със сина си. Изоставил го е тригодишен: достатъчно е да знаеш само това за брат ми. Моите собствени родители така се гордееха с него, обзалагам се, че са го окуражили да направи нещо подобно със собствената си плът и кръв.

— Било е много жестоко от страна на родителите на Алекс. — Поне в това можех да се съглася с него.

— Роджър е също като баща ни: със студено сърце, пълен с предубеждения. Време е да бъде изтръгнат от самодоволството си. Мисли си, че управлява семейството си, но никога не е разбирал какво е най-важното.

— И ти какво? Ще го изтръгнеш от самодоволството му!

Йохан поклати глава.

— Не, мила моя, ти ще направиш това.

Колата се носеше по магистралата, бързо подмина предградията на Портланд и продължи по откритото шосе. Гризях ноктите си и гледах през прозореца към полята, горите и хълмовете на Орегон. Местността беше красива в зимната си премяна от голи дървета и покрита със скреж трева.

— Интересно място е Орегон — каза Йохан сладкодумно, проследил погледа ми. — Износител е на огромен процент торф и тревни семена, един от най-крупните износители в света. Брат ми работи като представител на огромна компания за семена. Трябваше по-рано да се досетя къде ще се установи, след като толкова дълго обикаля света; още като дете разбираше много от растения.

— А ти от какво се интересуваше, чичо Иохан?

Той се усмихна леко.

— От нищо.

Опасна тема.

— А съпругата му, майката на Алекс, тя с какво се занимава?

— Мириам? Тя се крие.

— Искаш да кажеш, че се крие у дома си?

Той вдигна пръст, предупреждавайки ме да спра.

— Приключихме с въпросите.

Заплахата бе достатъчна да ме накара да млъкна. Бях толкова уморена, по-скоро уморена да бъда изпълнена с ужас, отколкото физически изтощена. Свих колене и опрях брадичката си на тях.

— Свали краката си от седалката.

Подчиних се. Обърнах се леко, така че главата ми да бъде подпряна на седалката и да не гледам към него, и затворих очи. Нямаше да насочвам вниманието към себе си, така че той да пожелае да използва силата си срещу мен. Мразех усещането за небитие. С дарбата си да контролира съзнанието ми той ми отнемаше основните жизнени права. Още малко и никога повече нямаше да се събудя.

Часове по-късно колата спря пред мотел.

— Запазих ви, както пожелахте, сър, най-голямото и най-добре оборудваното бунгало — каза шофьорът по интеркома. — Наетата кола ще бъде при вас утре сутринта в девет, ключовете ще бъдат под вратата.

— Благодаря ти, Чандлър.

— Благодаря ви, че избрахте „Силвър Фийт“. Наслаждавайте се на останалата част от престоя си.

— Имам намерение да направя точно това.

Йохан ме изгледа, без дори да уточни какво очаква от мен, тъй като вече знаех. Кимнах. Чандлър отвори вратата от неговата страна и Йохан слезе, като подръпна лентите около ръцете ми — сигнал, че трябва да го последвам. Ярките светлини на мотела се разливаха в мъгливата вечер и не стигаха по-далеч от няколко метра. Той се състоеше от големи бунгала и паркинг пред всяко от тях. Беше възможно да се влиза и излиза от стаята, без да се минава през обществени места, нямаше съмнение защо Йохан го бе избрал. Дори и Чандлър да мислеше, че е странно богат човек като Йохан да предпочете тризвезден мотел пред луксозен хотел, той нищо не каза.

— Ще ви донеса ключовете, сър. Обадих се, за да ги уведомя за пристигането ви, вратата е отключена.

— Отлично. — Йохан му кимна отсечено и го изчака да тръгне към рецепцията, преди да отвори вратата на номер пет. — Настани се удобно в банята, Мисти, докато се сбогувам с шофьора.

Поколебах се, питайки се дали това не е възможност да избягам. Само че китките ми бяха завързани.

Йохан ме изпревари.

— Помни, че всяко съпротивление от твоя страна ще ме накара да убия други хора.