Джо Абъркромби - Герои

— Не съм взел нищо от теб.

— Не. си. ли? — Устните на Баяз се извиваха все по-презрително, с всяка следваща сричка. — Никога няма да узнаеш, нито би могъл да разбереш колко пъти се намесвах в твоя полза.

— Списъкът е доста дълъг — повдигна многозначително вежда прислужникът.

— Нима мислиш, че нещата просто така се нареждат в твоя полза, защото си голям чаровник? Или голям хитрец? Или невероятен късметлия? — В интерес на истината, Калдер си мислеше, че е именно затова. — С чар и обаяние ли се отърва от убийците на Ричи в лагера му, или с помощта на двамата колоритни типове, които изпратих да те наглеждат? — На този въпрос Калдер нямаше отговор. — С хитрост ли отърва кожата в битката, или благодарение на изричните инструкции, които дадох на Брод Десетократния да те пази по време на сражението?

На този пък — съвсем нямаше.

— Десетократния? — прошепна той.

— Понякога е много трудно да различиш врага от приятеля. Поисках от него да се преструва на верен на Дау Може да се е оказал прекалено добър в преструвките. Чух, че е мъртъв.

— Стават такива неща — прошепна пресипнало Калдер.

— Не и на теб. — „Засега“ остана недоизказано, но въпреки това прокънтя оглушително в главата на Калдер. — Въпреки че се изправи срещу Дау в кръга, в дуел до смърт! Я кажи, късметът ли наклони везните в твоя полза, след като Защитника на Севера се просна мъртъв в краката ти, или старият ми приятел, Странник-на-портата?

Калдер се почувства като човек, внезапно осъзнал, че е стъпил в плаващи пясъци.

— Той е твой човек?

Баяз не злорадства, не се изхили самодоволно дори. По-скоро имаше отегчен вид.

— Познавам го от времето, когато го наричаха просто Семката. Но големите мъже се нуждаят от големи имена, нали, Калдер Черния?

— Семката — промърмори замислено Калдер.

Все още не можеше да намести такъв гигант в подобно име.

— На твое място не бих му го казал в лицето.

— Аз дори не стигам до лицето му.

— Малцина стигат дотам. Иска да докара цивилизация в блатата на изток от Крина.

— Желая му късмет.

— Пази го за себе си. Дал съм го на теб все пак.

Мислите на Калдер препускаха.

— Но... Странник-на-портата се би за Дау Защо не го накара да се бие за Съюза? Щяхте да победите още на втори ден и щяхте да ни спестите.

— Не беше доволен от първото ми предложение. — Баяз се намръщи и разрови зеленчуците в чинията си. — Показа ми какво струва и аз му отправих по-добро предложение.

— Значи, всичко това е било просто пазарене за цена?

Първия магус наклони глава на една страна.

— А ти какво точно си мислеше, че е войната? — Въпросът увисна в тишината между двамата, после бавно потъна, като кораб заедно с всички моряци на борда. — Имам още много длъжници.

— Коул Тръпката.

— Не — каза прислужникът. — Неговата намеса беше щастлива случайност.

— Но без нея. — примига неразбиращо Калдер — Дау щеше да ме разкъса на парчета.

— Доброто планиране не изключва случайностите — каза Баяз, — напротив, допуска ги. Но прави така, че всяка да е щастлива. Не съм чак толкова безразсъден комарджия, че да залагам само на един кон. Но качественият материал е дефицитна стока в Севера, затова не крия, че предпочитанията ми са за теб. Ти не си герой, Калдер. И това ми харесва. Имаш ума на баща си, амбициите му, безскрупулността му, но не и гордостта.

— Винаги съм смятал гордостта за загуба на време и усилия — промърмори Калдер. — Всеки служи някому.

— Не забравяй това и ще благоденстваш. Но забравиш ли го. — Баяз лапна парче месо и задъвка шумно. — Просто те съветвам никога да не забравяш ямата с труповете. И чувството да стоиш на ръба и, в очакване на смъртта. Ужасната безпомощност. Настръхналата кожа по гърба, в очакване на ножа. Съжалението за всичко недовършено. Страхът за онези, които изоставяш по този начин. — Той се усмихна ведро. — Посрещай всеки ден с тази мисъл, застанал на ръба на ямата. Помни, защото късата памет е проклятие за властта. Един ден може пак да застанеш на ръба, но този път да не си такъв късметлия като днес. Трябва просто да ми се опълчиш.

— Прекарах последните десет години в коленичене пред един или друг. — За това не му се наложи да лъже. Дау Черния му пощади живота, после поиска от него подчинение, накрая му отправи заплахи. А виж как свърши това. — Коленича с лекота.

Първия магус премляска, преглътна последното парче морков и хвърли приборите в празната чиния.

— Радвам се да го чуя. Не можеш да си представиш колко такива разговори ми се е налагало да водя с мъже, за които колениченето е проблем. Вече нямам нерви за такива хора. Но към онези, готови да се вслушат в здравия разум, съм склонен да проявявам щедрост. Един ден може да стане така, че да изпратя при теб някой, който да поиска от мое име. услуги. Когато този ден дойде, надявам се да не ме разочароваш.