Джо Абъркромби - Герои

— А, принц Калдер! — усмихна се насреща му Баяз, сякаш се бяха срещнали случайно на пазара. — Ела, поседни за малко!

Калдер избърса сополите от горната си устна. Все още очакваше някъде от тъмното да изскочи нож. Накрая, съвсем бавно и с така разтреперани колене, че почти ги чуваше да пляскат от вътрешната страна на мокрите му крачоли, тръгна към верандата. Докато вървеше предпазливо през двора, прислужникът на Баяз изправи един от прекатурените столове, избърса с ръка прахоляка от седалката и му го предложи с вежлив жест. Все още скован от ужас, Калдер се свлече на него. Сълзите продължаваха сякаш от само себе си да се стичат от ъгълчетата на очите му. Вторачи се в Баяз, който набоде парче риба на вилицата, поднесе го към устата си и бавно и старателно задъвка.

— И така — преглътна той. — Река Уайтфлоу остава северна граница на Англанд. — Калдер седеше неподвижно. Осъзнаваше, че при всяко вдишване и издишване от дълбините на носа му се носеше тихо хъркане, но не можеше да го спре. Примига стреснато, после кимна. — Земите между Уайтфлоу и Къск, включително Уфрит, ще преминат под владението на Кучето. Те стават протекторат на Съюза, с право на шест представители в Камарата на лордовете. — Калдер кимна отново. — Останалото от Севера, до Крина, е твое. — Баяз лапна последното парченце риба и посочи с вилицата настрани. — Всичко отвъд Крина е на Странник-на-портата.

Вчерашният Калдер би изръсил някоя остроумна шега, но сегашният не мислеше за друго, освен за това, какъв късметлия е, че кръвта му не изтича в пръстта, а също колко много му се искаше това да остане така.

— Да — изрече пресипнало той.

— И не ти трябва време да... премислиш?

„Сигурно имаш предвид цяла вечност в яма, пълна с трупове? Не.“

— Не — прошепна Калдер.

— Моля, извинявай, не те чух?

Калдер пое дълбоко дъх и потрепери.

— Не.

— Е — Баяз изтри уста в кърпата и вдигна поглед, — така е много по-добре.

— Значително подобрение от вчера.

Къдравият прислужник вдигна с лукава усмивка празната чиния на Баяз и я замени с чиста. Наподобяваше много ехидната надменна усмивка на Калдер, но да я гледа на устните на друг, му доставяше почти същото удоволствие, като да гледа друг да чука жена му. Прислужникът вдигна с театрален жест похлупака на едно голямо блюдо.

— А, месото, месото! — Баяз не изпусна от поглед точните, прецизни движения, с които ножът наряза месото на тънки парчета. — Рибата става, но докато не сервират нещо, което кърви, вечерята все едно не е започнала.

Прислужникът добави зеленчуци в чинията на Баяз с ловкостта и бързината на фокусник, после извърна усмихнатото си лице към Калдер.

Имаше нещо, странно и дразнещо, познато в лицето му. Като дума, която е на върха на езика ти, но така и не можеш да си спомниш. Къде го беше виждал преди? Облечен с фино наметало в тронната зала на баща му? Или нахлупил шлем край огъня на Желязната глава? Или може би застанал до Странник-на-портата, с боя по лицето и с прободено от парчета кост ухо?

— Месо, господине?

— Не — прошепна Калдер.

Всичкото онова месо в ямата, само на няколко крачки от масата, не му излизаше от главата.

— А, трябва да го опиташ! — каза Баяз. — Давай, сложи му малко! И помогни на принца, Йору, дясната му ръка е пострадала.

Прислужникът постави едно парче месо в чинията на Калдер и кървавочервеният сос заблещука на оскъдната светлина. После го накълца с умопомрачителна скорост пред смаяния Калдер, който подскачаше при всяко изскърцване на ножа в порцелана на чинията.

От другата страна на масата Баяз предъвкваше доволно.

— Да ти призная — каза той. — Не ми хареса много тонът на последния ни разговор.

Напомняше ми на последните разговори с баща ти. — Баяз замълча, сякаш очакваше отговор, но Калдер нямаше такъв. — Казвам това като много малък комплимент и много сериозно предупреждение. В продължение на дълги години двамата с баща ти имахме... уговорка.

— И колко добре беше това за него.

Веждите на магьосника подскочиха нагоре.

— Ама че е къса паметта на хората в това семейство! Точно така си беше! Колко дарове получи той от мен, всякаква помощ и мъдри съвети също, и, о, колко се издигна с тях! От жалък племенен вожд до крал на Севера! Създаде държава там, където допреди имаше само дърлещи се за дреболии селяни и кочини! — Ножът на Баяз изскърца в чинията и тонът му се изостри. — Но славата го направи арогантен, забрави дълговете си и изпрати надутите си синчета да ми отправят искания. Искания — изсъска Баяз и очите му проблеснаха. — На мен. — Калдер усети неприятно стягане в гърлото си, докато Баяз се облягаше назад на стола. — Бетод обърна гръб на приятелството ми, съюзниците му се отдръпнаха от него и къде отидоха всичките му големи постижения? Накрая умря в кървища и бе заровен в общ гроб. В това има поука. Ако баща ти беше платил дълговете си, сега сигурно още щеше да е крал на Севера. Залагам огромни надежди на теб, че ще се поучиш от грешките му и няма да забравиш какво ми дължиш.