Крис Бънч - Кралят-воин

— Разбира се, в бъдещото ми величие за теб няма да има място в двора ми — той ме изгледа надменно. — Вече ти беше предложен пост, но ти го отказа, а за измяната ти никога няма да мога да ти простя. Но ще ти бъде дадена някаква сума и с конвой ще бъдеш отведен до която граница си избереш, в изгнание. Давам ти думата си, че няма да те преследвам — нито с платени убийци, нито с магия. Това е единственото предложение, което съм готов да ти направя.

Попитах го:

— А моите войници и офицери? С тях какво ще стане?

— С тях ще постъпя така, както пожелая. Те няма повече да са ти подчинени, така че не е нужно да се грижиш за тях. На някои ще позволя да служат в армията, други ще трябва да изкупят греховете си, като служат на Нуманция по начин, който аз намеря за подходящ, трети ще трябва да бъдат наказани за престъпленията си срещу мен.

— Спомням си нещо, което каза — отвърнах бавно, — преди години и много далече, когато срещнахме един разбойник в ледения проход Сулем. И не мога да измисля по-добър отговор на любезното ти предложение: ебал съм те, ебал съм курвата, която наричаш своя майка, ебал съм бащата, когото така и не познаваш, защото не си е платил — гласът ми беше толкова сдържан, колкото на Тенедос в онзи отдавнашен ден на лед и смърт.

Тенедос се стъписа, все едно че го бях зашлевил.

— Нагло говно! Как смееш?!

Не казах нищо.

— Добре, Дамастес. Добре. Отказа ми за трети път и ти обещавам, че смъртта, която ще те сполети, ще всява ужас, когато я разказват и след хиляда години. Повече заплахи няма да ти отправям. Знаеш, че думата ми е закон и каквото кажа, става винаги. Винаги!

Шатрата отново беше празна, а аз — съвсем буден.

Пийнах вода, замислих се над арогантността му и разбрах, че е успял да се самоубеди, че всичко, което е заявявал, е ставало. Забравил беше за погрома в Майсир, а и за многото лъжи, които ми беше казвал през годините.

Кралят-маг и кралят-демон вече бе полудял съвсем.

От мен зависеше този път да не стане кралят-безумец.

Изборът беше повече от ясен: или Тенедос, или Нуманция.

Колкото и странно да беше, заспах спокойно.

В полусън отново си спомних онова пророчество, изречено при раждането ми: „Момчето ще язди тигъра известно време, а после тигърът ще се нахвърли върху него и ще го разкъса.“

Смътно си помислих, че това се беше сбъднало, а после си спомних и другите думи, думите на брадатия старец в планините при изтеглянето ни от Майсир — че животът ми щял да продължи много по-дълго, отколкото си мисля, и че му се явявал цвят: жълтото на товиетското въже за душене.

И това се беше сбъднало.

Какво предстоеше тогава?

И пак си припомних думите на заклинателя, които майка ми беше повтаряла — че отвъд тигъра има мъгли и че той не може да види и предрече повече.

Скоро щеше да започне Времето на мъглите.

Призори приведохме плана си в действие. Адютанти, неуведомени за същината на мисията, се пръснаха из доказалите качествата си пехотни полкове и от всеки полк взеха по една рота вместо обичайните доброволци. Трябваха ми цялостни и сплотени подразделения. Повечето ми инженерни бяха зачислени към тези части, с всичките си инструменти.

Синаит беше изобретила хитро прикритие. Около лагера бе хвърлено заклинание, тъй че всеки магьосник с помощта на Зрящата купа или друго подобно устройство да може да вижда нещата смътно, като през вода, течаща между него и целта, без това да блокира магическия му взор. Ясновидецът щеше да различава замъглени детайли и да е доволен, че „блокиращата магия“ не е достатъчно добра.

Но заклинанието беше непостоянно, спадаше и се усилваше като облаци, плъзнали по небето. Например блокираше напълно заделените войници, докато се придвижваха в усилен марш на юг в продължение на два дни — достатъчно дълго, за да напуснат района на непосредствено наблюдение около лагера ни. С тях замина Кимея и екип от нейните магове, за да поддържат твърдо заклинание, което да пречи на Тенедос и Годжам да ги видят, докато вършат тежката си работа в Делтата.

Щяха да изсекат гористите острови, да окастрят грубо дънерите и да ги довлекат до брега.

Втората част от плана ми, заблуждаващата, се вършеше в лагера. Във всички посоки тръгнаха работни групи с триони, брадви и коли. Отсичаха прави дървета, докарваха ги в лагера и дърводелците се залавяха да правят големи салове, явно за предстояща атака през реката.

Синаит знаеше, че ни наблюдават, „надушваше“ наблюдателите. Тенедос трябваше да е изпаднал във възторг, че предприемам нещо толкова глупаво — да атакувам фронтално. Щеше да подготвя своите водни магии, чудовища и бури; шпионите на Кутулу донасяха за нощно придвижване на войски към полуострова точно срещу нас — приготвяха скрити позиции за контраатаки, след като се прехвърлим на техния бряг.