Крис Бънч - Кралят-воин

— Мисля засега да забравя за Трерис. Ще го оставя да се крие в Никиас. Мисля, че трябва да се обърнем на юг и да се подготвим да посрещнем Тенедос. Той е по-опасният враг. След като го победим, ще се заемем и с Трерис.

— На ми харесва да оставяме този кучи син в тила ни — притеснено каза Линърджис.

— Няма да ни е в тила. Защото нямаме тил. Ще се придвижваме като на парада — прибираме със себе си всичко и всички. Ще си пазим тила и фланговете и ще приемаме, че щом напуснем един район, той е вражески.

— Ще се наложи да воюваме по нов начин — като съпротива, — без да мерим успеха си с територията, която владеем. Единствената ни цел трябва да е унищожението на Тенедос и армията му.

Но не стана точно така.

Дванадесет дни след метежа Синаит ме събуди посред нощ. Маговете й бяха донесли, че се вдигат големи заклинания и че първото вече се е проявило.

Призори видяхме, че реката близо до лагера се е превърнала в кипящ въртоп, по-лошо и от Времето на бурите, въпреки че небето беше ясно и духаше съвсем лек ветрец. Нищо по-малко от най-големия ни кораб не можеше да рискува срещу подмятащите вълни и въртящите се във вихър течения — а и той щеше много да се затрудни.

С помощта на Зрящата купа Синаит откри, че бурята беснее само в този ръкав на реката. По другите водата беше спокойна като небето отгоре и времето беше ведро. След това нещо я порази от Купата — нещо тъмно и смъртно опасно, и ако помощникът й не беше обърнал медния съд, щеше да я убие. Явно Тенедос се беше научил да нанася удари срещу хора, които си навират носа, както демонът Так за малко не ни уби и двамата преди години.

Заповядах на Синаит да събере маговете си, както и Кимея своите за помощ, и да се опита да превъзмогне водното заклинание, но ако не успее, да го приеме и да го разпространи по всички ръкави на Латейн. Каквото и да ставаше, а имах много добра представа какво става, ако реката станеше непроходима навсякъде, щяхме да успеем да предотвратим най-лошото.

Изпратих разузнавачите-щурмоваци на юг, с най-бързите коне.

Лагерът бе готов да тръгне на поход или да отблъсне атака. Но не последва нищо — никакви атаки на смъртни освен периодичните бойни заклинания, вдъхващи отчаяние и страх, разваляни без голямо усилие от маговете на Синаит.

Щурмоваците започнаха да се точат обратно в края на деня и през цялата нощ. Някои бяха ранени, други така и не се завърнаха, всички бяха останали без дъх от припряното бягство след сблъсъка с предните патрули на тежката конница.

Новината, която донесоха, бе най-черната от черните.

С магията си Тенедос ни беше внушил, че се придвижва на север по-бавно, отколкото в действителност: бе задържал назад малки части с илюзията, че са по-големи, докато главната му сила бързо се бе придвижвала през Делтата към Никиас.

Нищо не ни оставаше, освен да кипим безсилно от гняв, докато корабите и лодките, заграбени от армията на Нуманция, тръгваха на юг, за да посрещнат Тенедос и да пренесат войската му в столицата.

След два дни бурята спря така внезапно, както се беше появила, и шпионите ни и товиетите в Никиас вече можеха да ни пращат съобщения.

Трерис беше сключил позорна сделка с Тенедос. Вече беше Първи трибун, старата ми имперска титла, както и генерал на армиите на Никиас, и по негово настояване, както и на „великия народ на Нуманция“, Лайш Тенедос се бе съгласил да състави временно правителство.

Връщането на императора на трона беше почти факт.

Иронията беше потресаваща. През цялото време бях замислял да се приближа в обхвата на армията на Тенедос, а сега той беше съвсем наблизо. Но никой от двама ни не можеше да атакува другия без известна промяна в ситуацията: да се атакува през реката беше самоубийствено, освен ако не разполагаш с многократно повече сила, с изненада или с опорен пункт на другия бряг.

Двете възможности, които имах, бяха отблъскващи и самоунищожителни.

Едната бе да се оттегля с надеждата, че ще мога още да укрепя силите си, да тормозя Тенедос и да го въвлека в бой в друг момент и на по-изгодна позиция. Нямаше как да стане, защото той разполагаше с по-голямо предимство, особено с лъжливите истории, разпространени от Трерис за моята измяна. Войниците ми бързо щяха да изгубят духа си и да побегнат, или да бъдат покосени от болести и битки — и поражението ми щеше да е предрешено.

Другият план беше да чакам на място, за да бъда атакуван, тъй като Тенедос не можеше да пренебрегне гнойния трън в държавата си. Но армията ми се нуждаеше от огромно количество храна, а вече бяхме опоскали цялата околност. Тогава Тенедос щеше да нанесе удара си, най-вероятно с могъща магия в добавка към силата на оръжието.