Крис Бънч - Кралят-воин

Малко се притесних, че никой освен Свалбард няма пари, за да му платим.

После стигнахме до градската стена и извиках на поста да свирят тревога.

Много бях подценил Трерис. Явно беше наясно какво кроят Барту и Скопас и умело беше подготвил своя контразаговор.

И тримата — моя милост, Барту и Скопас — трябваше да загинем. Несъмнено след това Трерис щеше да обвини някой зъл благородник за коварното дело и щеше да огласи чудесната вест как Гвардията на мира отново е спасила Нуманция.

Сега той владееше Никиас. А който държи Никиас, държи Нуманция.

За миг поскърбих — за Ласлейг, барон Пилфрен от Стоуви. Надявах се, че ме е лъгал за девствеността си и е оставил някъде копеле, което да наследи именията му. Надявах се също Сайонджи да ги възнагради всички с по-добър живот, когато ги осъди на Колелото. Но за нищо повече нямаше време. По-късно, щом дойдеше мирът, щях да принеса жертви за него и неговите петдесет мъже, които загинаха, изпълнявайки дълга си.

Но сега мъртвите трябваше да отстъпят на живите. Трябваше да се погрижа за много по-важни неща.

След по-малко от половин сезон положението стана още по-тежко.

Бяхме укрепили лагера си, за да предотвратим атаките на Гвардията през ръкава на Латейн, и виждахме, че силите на Трерис правят същото на своя бряг. Бяха реквизирали всички съдове нагоре и надолу по реката.

Шпионите на Кутулу донесоха, че Трерис накарал печатниците в града да прокламират обяснение за станалото: клика селски барони била влязла в заговор за премахването на Великия съвет: бароните искали да се самопровъзгласят за управници на Нуманция.

Изборът на „врагове“ беше добър — старите барони рядко се вясваха в Никиас, с което е по-лесно да се изпитва презрение към врага; при това имаха стара традиция да се смятат не само за хора над закона, но и да налагат свой закон в огромните си имения, нещо, което за много от тях беше доста близо до истината.

Гвардията на мира — армията на Нуманция — била разбрала за заговора в последната минута и щурмувала двореца, за да спаси Великите съветници.

За жалост закъснели и само аз съм бил успял да се спася от злите барони. Армията наложила сурово наказание на заговорниците. Тъй като измяната им била очевидна, не бил нужен никакъв съд, а и освен това „праведният гняв на армията“ избухнал, така че не били взети пленници.

Объркващо беше само как все пак съм успял да се измъкна от злите благородници и защо съм избягал от Никиас, вместо да се присъединя към силите на Трерис и да възстановим реда заедно.

След няколко дни се появиха черните клюки и прокламациите бавно започнаха да ги налагат. Не съм бил избягал; всъщност аз съм бил водачът на целия заговор, нали самият аз съм един от тези провинциални барони — и страхливо съм изоставил съзаклятниците си, за да си спася кожата при дрипавите бунтовници.

Ако не бил Трерис, нов деспот щял да завземе Никиас и Нуманция, най-злият от злите, Дамастес а̀ Симабю, чудовището, чиито престъпления са безброй, от това, че предал императора си на майсирците, че убил висши офицери от армията на Нуманция — предположих, че се има предвид убиването на Ерни, когато избягах от затвора си; че съм се съюзил с почитащите демон товиети и най-черните магьосници, за да заграбя властта и да дам на бароните свободата да стъпчат страната под желязната си пета. Един пропуск ми се стори доста интересен: изобщо не се споменаваше, че Трерис, приел вече титлата армейски генерал, е имал нещо общо с марионетното майсирско управление на Барту и Скопас.

— Да не би да си въобразяват, че нуманцийците са чак такива идиоти? — изръмжах възмутено.

— Точно това си мислят — съгласи се Йонджи. — Майсирците вече се разкараха и понеже доста никиасци им сътрудничеха, миналото трябва не да се забрави, а да се пренапише колкото може по-скоро, за да стане поносимо за небцето. Свинете по улиците ще изгълтат тази помия, без дори да се задавят.

— Не бъди толкова сигурен — каза Кимея. — Йонджи, ти все пак си благородник, макар и от планините, тъй че не знаеш какво мисли народът. Не смяташ ли например, че товиетите няма да забравят?

— Не смятам, че на Трерис му пука — отвърна й той. — Бас слагам, че той и офицерите му смятат, че товиетите са твърде малка група, за да им създават грижи. След като „народът“ е зад него, какво друго му трябва?

— Доста късмет — намеси се Линърджис. — Защото сега трябва да се справи и с Тенедос. Което ни довежда до един хубав въпрос, Дамастес. Какво ще правим сега?