Крис Бънч - Кралят-воин

Кимея също се беше облякла в черно — плътен жакет с широки ръкави, висока яка и клин. Но това привидно скромно описание пропуска широките копчета отпред, които бе закопчала само под гърдите и надолу до пъпа. Копчетата бяха омагьосани и блестяха с вихрени цветове, също като кръгчетата на обиците й и колието, наподобяващо усукано сребърно въже.

— Забележи хубавите ми чувствителни обувчици — каза тя.

— Чувствителни ли?

— Без токчета са — обясни тя. — Лесно се бяга с тях.

— Аха.

Беше стегнала кръстчето си с колан от чортова кожа, а от него висеше калъфът на магическата й пръчка и ножницата на острата й като игла къса рапира.

— Имам си и една кама от вътрешната страна на бедрото, тъй че внимавайте, когато опипвате, сър.

И аз не бях съвсем без оръжие. Носех скрита камата на Йонджи и простия си боен меч — съвсем открито. В една кесийка бях прибрал две от железните „прасета“ — ставаха за хвърляне или да се скрият в юмрука, когато се наложи да счупиш кост.

Решил бях да повиша Свалбард в капитан, а Йонджи си избра същия ранг. Хората на Ласлейг щяха да са единствената ми охрана и се бяха нагиздили с най-доброто облекло — и бяха въоръжени от глава до пети.

Видях, че Синаит и Линърджис си говорят вглъбено за нещо, допуснах, че уговарят допълнителни мерки.

Изведнъж ми хрумна, че всички тези тревоги и хитрини са нелепи. Ако имах малко мозък, щях просто да си намеря извинение и да отменя банкета.

Но след като бяхме проверили всичко, което можехме да си представим, а и беше важно да се разберем със съюзниците ни, реших да тръгнем.

Названието на двореца бе претърпяло три изменения за последните двайсет години: отначало беше Дворецът на Властта на Десетимата; след това той бе преустроен основно и стана Имперския дворец. Забелязах, че сега е просто Двореца, и се произнасяше или с досада, или цинично — според това колко очаква говорещият, че ще оцелее сегашният режим.

Войниците, пазещи входа, не бяха много — не повече от обичайната почетна стража, което ме накара малко да се отпусна.

Дворцовият шамбелан заяви, че за ескорта ми е приготвена трапеза, и Ласлейг и неговите петдесетима бяха отведени — някои облизваха пръсти при мисълта какви поразии ще нанесат на дворцовата кухня.

Тълпа бъбриви придворни и кланящи се слуги ни поведе през главния вход и под звучния ек на тръбите пристъпихме в голямата зала на втория етаж. Добре познавах тази зала, понасял бях в нея много банкети на Тенедос, отегчен от прекомерната храна и скучните речи и тостове.

Помещението беше дълго и с много висок таван, с три летящи врати, водещи към кухните отзад. На петнайсет стъпки високо имаше малък балкон — оркестърът там вече свиреше. Банкетната можеше да се разширява или смалява с плъзгащи се стени. Тази вечер беше поставена само една дълга маса, в задния край, близо до кухните. Из залата имаше колички, отрупани с купи с пунш, бренди и вино, и слугите кръжаха около тях.

Залата вече беше пълна с придворни — все благородници в натруфени облекла. Съвсем рядко се мяркаха вдовици или съпруги — за съжаление, такива бяха порядките в Нуманция, когато събирането е по-малко светско и повече — работно.

Този път Барту и Скопас бяха решили да не натрапват невежеството си във военното облекло и носеха почти еднакви бели халати, извезани с червено и златно, с невъзможни и безсмислени шарки по гърдите.

Поздравиха ме радушно, държаха се съвсем учтиво, макар и леко снизходително с Кимея, а Йонджи го пренебрегнаха. Озърнах се за Свалбард, но беше изчезнал. Свих рамене и реших, че явно е по-разумен от мен и е слязъл долу с другите войници, за да не търпи ораторстването, докато си яде телешкото.

Минах из залата да разменя по някоя дума с този-онзи, да ме поздравят, че „съм се справил“ с крал Байран, макар да беше ясно, че никой от тях няма представа каква мръсна работа бе това. Несъмнено вярваха, че сме се срещнали с него на бойното поле в бляскави одежди и сме се млатили могъщо с мечовете, докато по-добрият не победи. Ако преживеех тази война, щяха да се появят огромни платна с този двубой и никое нямаше да намеква колко мръсен и миризлив бях и колко брутално беше убийството на Байран.

Досмеша ме, като видях как се трупат и гукат благородничетата около Кимея. Щеше да е още по-смешно, ако изведнъж си увиеше врата с жълто въже и им заговореше за своите „братя“.

След около половин час слугите ни придружиха до местата ни. Разположих се между Барту и Скопас, Кимея беше по-надолу на масата, до някакъв младичък барон, който изглеждаше превъзбуден от компанията си. Йонджи, както се полага за секретар-адютант, беше още по-далече, при слугите.