Крис Бънч - Кралят-воин

Скопас се върна при останалите. Мъчеше се да не се отличава от тях и явно си въобразяваше, че никой няма да забележи четиримата навъсени мъже около него — ръцете им нервно опипваха дръжките на мечовете. Дано да се беше справил по-добре на излизане от Никиас.

Колкото до въпроса с шивачите… тук се получи малка веселба. Стъписаха се, като видяха дрипавото и най-различно облекло на войниците ми.

— Предлагате да облечете всички ни? — попитах ги. — Само за няколкото дни преди грандиозния парад? Сигурно имате повече мъже и жени, умеещи да боравят с иглата и ножиците, отколкото си мислех. Но ви предупреждавам — не разполагаме с големи сандъци със злато.

— Е, не — призна водачът им. — Такъв подарък, въпреки че хората ви определено го заслужават, да, заслужават да получат най-изящни униформи, обшити със златни ширити, ще ни разори. Предлагаме за всеки от бойците ви по една туника и брич като тези.

Един от мъжете пристъпи до него. Беше облечен в много спретната кафяво-червена униформа, с ботуши до средата на бедрата. Не изглеждаше зле, но се зачудих дали моделиерът й е преценил какво ще се получи, когато носещият я се опита да се скрие в някоя гора.

— Интересно — казах с безразличие.

— Можем да накараме нашите… не точно нашите, но които са работили за нас в миналото и се надяваме пак да работят в бъдеще… магьосници да дублират тази униформа и да ви връчим хиляди, може би даже милион, за два-три дни.

Погледнах го в очите. Изглеждаше ужасно искрен и добронамерен. Не ми се искаше да му го причиня, но нямаше как.

— Разбирате ли нещо от магия?

— Не. Всъщност не много, освен че мога бързо да дублирам нещо скроено от шивачката ми, и може би да използвам различен десен, направен с магия, но… не, всъщност не много.

— Когато армиите тръгнат на война, всяка страна обикновено разполага с чародеи, които да вредят на противника.

— Това го знам — каза той малко възмутено. — Не съм чак такъв глупак.

— Всяка страна също така разполага с чародеи, които правят контрамагии, за да развалят „чудотворството“ на другите — продължих търпеливо.

Шивачът ме погледна озадачено.

— Какво мислите, че ще стане с вашата спретната униформичка с вълшебен произход, когато срещу армията се хвърли заклинание, целящо да унищожи всички магии?

Някой се изсмя. Шивачът най-сетне схвана, изчерви се и заломоти извинения, че е отнел с приказките си скъпоценното ми време. Отпратих ги с вежлив поклон, преди и аз да се разсмея.

Идеята с цяла армия, останала без гащи насред бойното поле, все още ме развеселява.

Река Латейн се разклонява на много ръкави през Никиас, но повечето ръкави са достатъчно тесни, за да се свържат бреговете с мостове. Само два не са — главният ръкав, по който върви повечето речен трафик, на изток: там също така се намира Имперският дворец и бившето ми имение, в което живеех с Маран; и един в западните покрайнини на града, с остров, широк почти една трета левга — занаятчийски квартал, разраснал се с разширяването на града.

Прехвърлихме Латейн на салове, строихме се на крайбрежния булевард и тръгнахме със строева стъпка.

Беше най-странният парад, в който съм участвал, камо ли предвождал. Повечето войскови паради се провеждат или в мирно време, или в началото или в края на война, но не и в разгара й. В много малко участва цялата армия, и то буквално цялата — кавалеристи, разузнавачи, пехота, лавкаджии, налбанти, колари, та чак до хората, вървящи с войската, защото не оставяхме нищо след себе си в степта. Но преди всичко, не знам за много паради, в които водещият ги очаква да бъде нападнат.

Представлявахме дрипава и опърпана сган, малцина от нас разполагаха с някакво подобие на униформа, а за обща — да не говорим. Ласлейг и петдесетимата му кавалеристи бяха изключение в сиво-черните си облекла, макар че и те бяха поизтъркани и опърпани.

Марширувахме в строй, но не бяхме имали време за много строева подготовка и барабаните подаваха един ритъм, а маршируващите си я караха както си знаят. Един милион маршируващи.

Някои части маршируваха добре, други се влачеха. Казват, че строевите навици и дисциплината са белег за добър войник; но разузнавачите, най-опасните хора в армията, бяха най-ужасната гледка и се държаха най-безобразно, въпреки че дрехите им бяха чисти. Непрекъснато подвикваха на по-засуканите женички, притичваха понякога извън строя за целувка, за глътка вино или мръвка, догонваха редицата, дъвчеха и се смееха.