Крис Бънч - Кралят-воин

— О не, не — отвърна припряно Скопас. — Тогава бяхме принудени да го направим. За да спасим каквото беше останало от Нуманция. Но вие, слава на Айрису, премахнахте този проблем, за което всички сме ви безкрайно благодарни.

Трерис не изглеждаше никак благодарен, но си замълча.

— Тогава въпросът е какво ще правим по-нататък.

Скопас примига.

— Как какво? Ами… оправяме се с Тенедос по най-добрия възможен начин.

— За мен това означава само едно. Пълно унищожение — заявих.

— Разумна ли е тази позиция? — каза Скопас. — Ако не оставим… на него и на войниците му никакъв избор, освен пълно поражение, това няма ли да ги накара да се бият много по-упорито? Да ги накара да искат да унищожат всичко, вместо да приемат поражението?

— Чуйте ме, Скопас. Тенедос вече е заел тази позиция. Знаете ли какво прави? Събира невинни селяци и ги превръща с магията си във воини. Чухте ли го това? Вашето прословуто разузнаване съобщи ли ви за онези войници, които след като бъдат посечени, отново се превръщат в деца и жени?

Скопас беше потресен. Трерис се постара да прикрие изненадата си.

— Чухме нещо за значително нарастване на силите му — отвърна неловко генералът. — Но… не. Не сме чули тези подробности.

— Щабът ми ще ви обясни, след като му разреша. Разбирате ли за какво говоря? Никаква капитулация не може да има, освен безусловна. И след като заловим Тенедос, трябва да се погрижим никога повече да не може да се опита да се домогне до властта.

— Тоест да го убием? Без съд?

— Точно така — отвърнах твърдо. — Или — ако искате да не звучи толкова ужасно — да го свържем отново с любимата му, проклетата от боговете Сайонджи. Можем да направим процес, ако толкова държите, след като изгори погребалната клада.

— Генерал Дамастес — каза Скопас. — Разбирам, че като военен вие взимате… длъжен сте да вземете твърда позиция. Но…

— Никакво „но“. Това е позицията, която трябва да вземем. Не само за мен, а за цялата ми армия. Нямаме девиз, но ако имахме, щеше да е „Тенедос или смърт“. А смъртта е нещо много по-чисто, отколкото да позволим той отново да завладее страната ни. Душите ни.

Скопас вдиша дълбоко. Трерис се беше навъсил.

— Разбирам ви — каза Скопас. — И може би точно това ни липсва… липсваше ни. Може би наистина трябва да заемем по-твърда позиция и да се противопоставим по-пряко на бившия император.

На свой ред ги погледнах въпросително.

— Дойдохме, за да ви помолим за следното — продължи той. — Имаше достатъчно победи, които да въодушевят гражданите на Никиас. Дали ще е възможно да организираме триумф? Парад на армията ви, веднага щом е възможно. Хората искат да видят победителите при Латейн, точно така ви наричат. Искат да видят вас, Дамастес.

— Няма да е трудно — намеси се Трерис. — Този район е само за временен лагер. Западно от Никиас за вас се подготвя по-голям лагер, по-добре устроен и вече с вдигнати постройки. Сигурно го помните от времето в армията. Старите плацове за тренировка и прегледи извън града.

Помнех ги. Наслаждавал се бях на зелените паркове и се бях потил по прашните парадни полета. Беше близо до столицата, от другата страна на по-широките разклонения на Латейн. Снабдяваше се с редовен трафик на салове. Помислих. Не видях някакви скрити уловки и се досетих за някои други предимства.

— Да. Бихме могли да го направим. Може и за войниците ми да се окаже добре, като видят за какво се сражават.

Общо взето така завърши разговорът. Но след като се сбогувах с тях и си тръгнаха с ескорта, забелязах на походното си писалище лист, който преди малко го нямаше.

Беше изписан с грижливия почерк на Скопас, който помнех добре от службата си на Властта на Десетимата. Гласеше:

Трябва колкото може по-скоро да поговорим за предишното ми предложение.

Ще уредя срещата.

— Интересно — отбеляза Йонджи. — Гаднярите се измъкват и ни оставят да го духаме.

Освен мен в шатрата имаше още петима — Линърджис, Йонджи, Кутулу, Кимея и Синаит. Двете магьосници бяха сътворили два отделни Квадрата на мълчанието, за да не може никой да подслушва.

— Не се изненадвам — каза Синаит. — Барту и Скопас отчаяно се мъчат да запазят властта за себе си и ще се съюзят с всеки, за да я задържат.

— На мен ми се струва, че имат три възможности за избор — каза Линърджис. — Да заложат на това, което имат, и да се задържат, което оттук не изглежда възможно. Да се съюзят с Тенедос, което сигурно ще обсъдят, само дето не мисля, че той ще им даде нещо друго освен нож за жертвоприношение, ако победи; или да се гушнат с тебе, Дамастес.