Крис Бънч - Кралят-воин

— Това предложение вече са го правили — каза Синаит. — Какво ги кара да мислят, че този път той ще го приеме?

— Чистото отчаяние — равнодушно каза Йонджи.

— И аз мисля така — заяви Линърджис.

Огледах ги един по един. Кимея кимна, Синаит също. Кутулу помисли малко и каза:

— Най-простото обяснение, което предлага Йонджи, е най-вероятното според мен.

— Значи сме съгласни — казах. — И какво ще правим?

— Не мисля, че можем да пренебрегнем Никиас — започна Йонджи. — За победителите е добре да се покажат пред хората, които ще управляват… прощавай, Дамастес, пред тези, които се бият, тъй като непрекъснато настояваш, че цялото това безумие е единствено заради благородната кауза. Стигат ми парадите, след като убих аким Фергана и завзех Саяна. Но по-различни ли са нещата сега? Не се ли излагаме на опасност, като се въвличаме с това развяване на знамена и другите глупости, които искат?

— С триумфа? — Линърджис се замисли. — Не виждам как. Ще подготвя армията така, че да можем да отвърнем на удар, ако ни нападнат в града. Ще държим оръжията си в готовност и тъй като не можем да си позволим парадни униформи, ще носим това, с което се бием. Гражданите изобщо няма да го забележат и ще решат, че е възбуждащо да гледат истински воини, снаряжени като за бойното поле. Ако забележим някаква заплаха, ще можем бързо да се изтеглим; ако ни ударят в центъра на града, тръгваме към някой от парковете и се бием оттам. Стигнем ли до лагера в другия край на града, сме напълно неуязвими.

— А магия?

— Успях да усетя само най-дребни заклинания — каза Синаит. — Изглежда, нямат могъщи магьосници като нас или Тенедос. Ти долови ли нещо, Кимея?

— Нищо. А и разпитахме братята и сестрите ни, които дойдоха в лагера.

— И аз имам няколко агенти в града — каза Кутулу. — Прочетох и донесенията на товиетите. Като че ли не става нищо особено.

— Значи оставяме ги те да започнат играта. Продължаваме, все едно че тази бележка не е била написана, и чакаме да видим какво ще стане.

— Това изглежда най-очевидният план — заяви Линърджис.

— Защо ли обаче никак не ми харесва?

— На мен също — каза Йонджи. — Но като че ли нямаме друг избор.

В нощта преди триумфа ми хрумна една идея.

— Кимея… Искам да направиш нещо.

— Например? Този колеблив тон ме прави подозрителна.

— Много е просто. Нали поддържаш връзка с товиетите в града. Искам да им изпратиш съобщение. Нека Джакунс, Химчай и Ябиш също да знаят за него. Когато армията тръгне в марш през града, помоли братята и сестрите си да не ни поздравяват прекалено шумно. Особено онези, които ще разпознаят като свои.

— Защо?

— Засега никой не знае кои са товиетите в Никиас, нали?

— Мисля, че да. Иначе стражите щяха да ги задържат и да ги убият.

— Тогава братята и сестрите ви да не се показват много. Това ще е най-обикновен парад, войната изобщо не е свършила. Може да ни потрябват, да се наложи още да са в нелегалност.

Тя ме изгледа замислено.

— Много коварен започваш да ставаш, любими.

— Не. Но всички около мен са коварни. Просто се опитвам да не изоставам.

— Добър товиети ще стане от теб. Искаш ли едно копринено въженце за рождения си ден?

Толкова бях горд със себе си, че даже можах да се изсмея, вместо да се ядосам.

— Да — каза тя. — Да, мисля, че идеята ти е добра. Ще кажа на Джакунс и ако той и другите се съгласят, ще уредим братята ни само да стоят и да гледат, докато набиваме крак.

— Няма нужда да се престарават толкова. Някое и друго приятелско подвикване е съвсем приемливо.

Дойдоха шивачи от Никиас — и Скопас беше с тях. Беше се облякъл като тях, само дето дрехите му бяха много по-фини, отколкото можеше да си позволи един шивач. Попита какво мисля за предложението му.

— Каква точно форма има то сега?

— Искаме, както и преди, да станете върховен главнокомандващ на армиите. На двете армии.

— А Трерис?

Скопас се сконфузи.

— Ако не желае да служи под ваше командване, тогава… ами, ще трябва да го сменим.

— А другите ви висши офицери? Дръмсеат? Тайту?

— Те ще се подчинят на заповедите ни.

— Да обсъдим нещо друго. Какво става, след като съкрушим императора? Кой управлява Нуманция?

— Тогава ще дойде голямата награда за вас. Двамата с Барту ще учредим поста Велик съветник. Вие. И тримата ще управляваме — и ще върнем Нуманция към най-великите й времена.

Помислих дали да не го попитам защо всеки говори за „връщане“ към по-добри времена, вместо за издигане до ново величие, но се въздържах. Помислих и отвърнах, че ще взема решение, след като се прегрупираме в новия ни лагер.