Тери Брукс - Камъните на елфите

Здесь есть возможность читать онлайн «Тери Брукс - Камъните на елфите» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1996, Издательство: Абхадон, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Камъните на елфите: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Камъните на елфите»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Изминали са столетия от победата над Брона и Четирите земи живеят в мир. Но на запад, в земята на елфите се надига зло, което сякаш не може да бъде победено. Магическото дърво Елкрис умира и заклинанието, което отблъсква демоните и възпира отмъщението им срещу мирните раси отслабва. Аланон се буди от друидския си сън, за да поведе още веднъж борба срещу мрака. Този път внукът на Ший - Уил Омсфорд, ще трябва да се изправи срещу най-големите си страхове и да опази единствената Избрана, която може да възкреси Елкрис. Защото по петите им в преследване се впуска Жътваря - най-страховитият от всички демони, решен да им попречи на всяка цена.
Ще падне ли Забраната? Ще се срути ли затворът, в който преди безброй столетия е прокудено злото?
Така продължава епичната сага за Шанара - омагьосващ разказ за приключения, магия и митове.

Камъните на елфите — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Камъните на елфите», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Дългият летен ден беше към края си и в небето на запад припламваха алени и виолетови отблясъци. Слънцето сякаш се бе разсипало в искри над горите, преди да угасне. Тези последни мигове, които деляха жаркия ден от прохладната, дъхава нощ, бяха наситени с неизразимо очарование. Не след дълго небето избледня и мрак покри земята.

В Арбърлън, както и навсякъде другаде в кралството на елфите, забравили дневните грижи, се готвеха за сладка почивка.

В Градината на Живота принц Андер Елеседил още стоеше и се взираше в Елкрис. Колкото повече се смрачаваше, толкова по-трудно му беше да повярва, че болестта е започнала да разяжда огромното кичесто дърво. И все пак малко преди слънцето да залезе, бе видял с очите си белезникавите петънца по листата.

Още повече, поне по думите на младия елф, състоянието на дървото се влошаваше не с дни, а с часове. Вече бяха започнали да съхнат в основата си и цели клонки. На места дори сребристобялата кора бе почерняла, въпреки че Избраниците непрекъснато я натриваха с билков мехлем и късаха заразените листа. В действията им се четеше някаква мрачна решителност, но в същото време в очите им имаше безнадеждност. Те знаеха, че дървото е обречено, и Андер го знаеше. Никой не можеше да спаси Елкрис По никакъв начин.

Той въздъхна и най-после обърна гръб на дървото. Избраниците си бяха тръгнали преди около час, смазани от умора и окончателно обезверени. Ако, противно на всякаква логика, Андер се беше надявал, че близостта на дървото ще му помогне да намери изход от положението, то значи се беше излъгал. Нямаше смисъл да стои тук повече. На излизане от Градината видя, че стражите от Черната порта се бяха вторачили в него. Те още не знаеха какво се е случило с дървото, но усещаха, че нещо не е наред. Поведението на Избраниците този ден бе съвсем необичайно. Скоро щяха да започнат приказките, помисли си Андер. И страшната тайна нямаше да бъде тайна още дълго.

Но засега елфският град Арбърлън изглеждаше спокоен и скоро щеше да потъне в сън. Жителите му все още нищо не подозираха. Как им завиждаше Андер в този момент… Предстоеше му безкрайно дълга нощ. И по всяка вероятност — безсънна.

Но същото се отнасяше и за баща му и сещайки се за това, Андер отново въздъхна. През целия си живот Ивънтайн никога не бе изпадал в подобно положение, никога не го бяха виждали объркан и несигурен. Но сега, когато тъпчеха на едно място, разкъсваха се от догадки и нямаха никакъв напредък, старият крал изглеждаше съвсем съсипан. В началото се бе опитал, макар и неуспешно, да скрие от сина си обхваналото го отчаяние, после вече не намираше дори и това за необходимо. Мисълта, че ще стане свидетел на рухването на всичко, което бе изграждал с толкова усилия, го смазваше. За пръв път се изправяше пред предизвикателство, което не бе готов да приеме. За пръв път не можеше да разчита на собствените си сили, чувстваше се като пионка в нечии ръце и знаеше, че нещата са предрешени. И в същото време разумът му се бунтуваше срещу това и не му позволяваше да остане със скръстени ръце. Затова бе изпратил сина си да помогне с каквото може на Избраниците.

Което се оказа само още едно обречено на неуспех начинание. Андер бе разпитал младите пазители на дървото най-внимателно, без да научи нищо, което поне малко би им помогнало в издирването на Хранилището. Чу само онова, което вече знаеше.

Преровили бяха и старите елфски книга, изчели бяха стотици истории за отдавна отминали векове, все така без да открият нищо. Изворът на Живота, Свещеният огън, се споменаваше многократно, без обаче да бъде уточнено местонахождението му. И нито дума за онова загадъчно място, наричано Хранилището.

Самата Елкрис също бе замлъкнала, въпреки че по молба на Андер Избраниците се намираха почти през цялото време около нея.

Изтощени от непрекъснатото бдение, младите елфи сигурно вече си бяха легнали, защото нито един от прозорците на дългата, тясна постройка, която Пазителите обитаваха, не светеше. Дано поне на тях сънят донесеше облекчение, помисли си Андер. Защото понякога тревогата и отчаянието бяха по-съсипващи и от най-тежкото физическо усилие. А утре ги чакаше още един безкрайно дълъг ден.

Пътеката минаваше почти под прозорците на ниската постройка и Андер стъпваше почти безшумно, за да не смути съня на Избраниците. Какво беше учудването му обаче, когато иззад едно дърво се отдели тъмна сянка и нечий глас прозвуча в ушите му:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Камъните на елфите»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Камъните на елфите» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Камъните на елфите»

Обсуждение, отзывы о книге «Камъните на елфите» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x