Тери Брукс - Камъните на елфите

— Видя ли? Пак същото. Все това и нито думичка повече… Той се върна до писалището и разсеяно прелисти страниците на древната книга. — Това е първият, най-старият том. Много от разказите в него са чисти легенди или поне така се смята. Тук е историята на Голямата война между добрите и злите сили, тук са имената на древните герои…всичко, включително и създаването на Забраната. Никъде обаче не е споменато Хранилището — местонахождението на Свещения огън изобщо не е посочено. И никакви подробности за магията, родила Елкрис, пазителката на Забраната.

Нищо чудно, помисли си Андер. Прадедите им рядко са разкривали тайнството на магиите си на книга, защото, веднъж описани, те са можели да попаднат в ръцете на враговете им. А това е било все едно да дадеш на врага най-мощното си оръжие.

Кралят се отпусна на стола си, като гледаше замислено книгата, и продължи:

— Уви, малко е това, което знаем със сигурност и на което можем да разчитаме. И въпреки всичко трябва да се опитаме да открием местонахождението на Свещения огън.

Андер поклати със съмнение глава. Положението изглеждаше безнадеждно. Можеха да разчитат единствено на случайността.

— Ех, да беше тук Арион… — въздъхна старият крал.

Този път Андер не се засегна от думите на баща си. Разбираше колко му липсва в този миг силното, спокойно рамо, на което да се опре; здравата десница, която да поеме част от непосилния товар, легнал на плещите му. Затова и не се опита да оспори първенството на брат си, само каза:

— Защо не се опиташ да поспиш, татко? Чака ни дълъг ден. Ще имаш нужда от сили…

— Имаш право, Андер — продума кралят, загледан в гаснещите свещници. — Ще легна да поспя — какво друго ми остава?

Половин час по-късно Андер, който не се съмняваше, че го чакаше безсънна нощ, сложи глава на възглавницата си и потъна в съня като камък.

Събуди се плувнал в пот, стреснат от някакъв кошмар, който дори не можа да си спомни, защото само след миг заспа отново.

Когато се събуди, навън вече беше ослепително утро. Скочи от леглото и закуси набързо. Силите му се бяха върнали, а с тях и надеждата. Хранилището съществуваше и не можеше да няма начин то да бъде открито. Може би умиращата Елкрис се опитваше да ги упъти, може би Избраниците бяха близо до ключа към загадката, без дори да подозират… Все още нищо не беше загубено, само трябваше да побързат.

Реши да потърси Избраниците — по това време те вече работеха някъде из Градината, нали бяха на крак още в ранни зори. Щяха пак да обсъдят всичко и току-виж им хрумнеше нещо, което бе убягвало от вниманието им досега. Или пък самата Елкрис им дадеше някакъв знак…

Мина покрай двореца на баща си и видя Гейл, който както винаги беше на поста си. Но младият елф вдигна предупредително пръст към устните си и Андер разбра, че кралят още спи. Слава Богу, помисли си. Денят му щеше да бъде достатъчно дълъг.

Когато Андер влезе в Градината на Живота, по тревата още блещукаше роса. Почуди се, че старият Уент не се виждаше никъде, но още по-странно му се стори това, че инструментите му бяха пръснати край една от лехите. Старият градинар нямаше навик да оставя работата си недовършена. Какво ли го бе накарало да захвърли така нещата си? Дали пък болката, която напоследък го мъчеше, не бе станала нетърпима? Като свършеше онова, за което беше дошъл, трябваше да мине да го види.

Пътеката криволичеше покрай цъфналите розови храсти и високата, обрасла с бръшлян ограда. Градината бе разположена на възвишението Каролан и Андер виждаше цялото източно крайбрежие да се разстила в краката му — арките и кулите на елфския град Арбърлън, меката зеленина на горите, сивкавите скалисти хребети в далечината, дългата синя лента на река Мърмидон, която завиваше на изток към Калахорн… На запад, в подножието на Каролан, докъдето поглед стига, се разстилаше долината Саранданон, житницата на елфите. Това беше земята на неговия народ, помисли си Андер и сърцето му се изпълни с гордост. Но този път гордостта бе примесена с тревога.

Жегна го натрапчивата мисъл, че трябва час по-скоро да направи нещо, че не бива да стои със скръстени ръце и след броени минути се намери отново при Елкрис. Никой от Избраниците не се мяркаше наоколо.

Това му се стори повече от странно и Андер ги потърси с поглед, тъй като по това време младежите отдавна вече трябваше да са на крак. Ежедневният ритуал с поздрава при изгрев слънце едва ли беше отменен след страшното разкритие.

Андер се отправи към спалните на Избраниците почти тичешком. Каменната постройка се белееше зад боровете, странно смълчана.