Тери Брукс - Молитвената песен

Само че трябва да се внимава. Ще дойде време, много, много далечно, след много поколения на още неродени Омсфордови, когато някой отново ще изпита нужда от магията. Времето не се различава по нищо от всички други неща. Колелото на историята отново ще се завърти. Тогава заветът, който ти оставям, ще бъде необходим и потомството на рода Шанара отново ще бъде призовано, за да го изпълни. Запази този завет за света, който някога ще бъде.

— Не, Аланон, не искам това…

Той вдигна рязко ръка и я накара да замълчи.

— То вече е сторено, Брин Омсфорд. Направих с теб това, което баща ми е направил с мен. Аз избрах теб — дете на моя живот.

Девойката от Вейл го гледаше безмълвно. В погледа й се четеше отчаяние.

— Не се страхувай — прошепна той.

Тя кимна безпомощно:

— Ще се опитам.

Аланон започна да отстъпва назад. Черната му фигура се отдалечаваше бавно. Светлината прозираше все по-ярко през него.

— Изтръгни магията от себе си, Брин. Никога не я използвай пак. Вече няма нужда от нея. Бъди спокойна.

— Аланон — извика тя.

Той се носеше над Чард Раш. Водите на реката леко помътняха под него.

— Не ме забравяй — каза той тихо.

Потъна в реката, надолу в сребристите й води. Изчезна. Чард Раш отново се развълнува.

Брин стоеше на брега и не откъсваше очи от водата. Сълзи бликнаха в очите й.

— Никога няма да те забравя — прошепна тя. После се обърна и отдалечи.

Така магията изчезнала от Четирите земи, а приказките за друидите и Паранор се превърнали в легенда. Известно време мнозина твърдели, че друидите са били живи същества от плът и кръв, които обикаляли из Четирите земи като простосмъртни. Имало и малцина, които уверявали, че магията не е била измислица, а нещо действително, че между доброто и злото магьосничество наистина се е водила ужасна борба. С течение на годините обаче броят на вярващите намалявал и накрая не останал почти никой, който да вярва.

Сутринта, в която Аланон изчезна завинаги от света на хората, членовете на малката група си казаха сбогом и се разделиха. Всеки тръгна за собствената си земя.

— Ще ми липсваш, Брин Омсфорд — каза тъжно Кимбър. — Ще липсваш и на дядо. Нали, дядо?

Коглайн пристъпваше нервно от крак на крак и кимна утвърдително с глава, без да поглежда Девойката от Вейл:

— Да, донякъде — призна той неохотно. — Със сигурност обаче няма да ми липсва целия този ужас. Не и това. Е, не мога да си изкривя душата и да отрека, че изживяхме няколко чудесни приключения, момиче. Заради тях ти наистина ще ми липсваш. Гномите паяци и Черните скитници и всичко останало. Почти като едно време…

Старецът млъкна, а Брин се усмихна:

— И вие двамата ще ми липсвате. Уиспър също. Дължа живота си както на вас, така и на него. Ако той не беше слязъл в Мейлморд да ме открие…

— Уиспър усещаше, че имаш нужда от него — заяви уверено Кимбър. — Иначе нямаше да пренебрегне предупреждението ти. Той просто е усещал, че помощта му е нужна. Струва ми се, че между вас съществува особена връзка, по-различна от връзката, създадена чрез песента.

— И все пак не ми идвай на гости, преди да си ме предупредила — внезапно се намеси Коглайн. — Чакай аз да те поканя. Човек не може да се изтърсва в нечий дом току-така, без да е бил поканен!

— Дядо — въздъхна Кимбър, усмихна се и погледна стареца. — Мисля да остана известно време с дядо и Уиспър в Хартстоун. Доста дълго бях далеч от дома. Домъчня ми за долината.

Брин се доближи до нея и я прегърна.

— И на мен ми домъчня за дома, Кимбър. Някой ден обаче ние отново ще се срещнем.

— Винаги ще ми бъдеш приятелка, Брин. — В очите й бликнаха сълзи и тя бързи скри лице в рамото на Девойката от Вейл

— И ти моя — прошепна Брин. — Сбогом, Кимбър. Благодаря ти.

Роун се сбогува с Кимбър и се доближи до Уиспър. Големият блатен котарак седна на задните си лапи и кръглите му сини очи се загледаха с любопитство в планинеца.

— Знаеш ли, не бях прав за теб, котарако — промърмори неохотно младежът. Замълча за миг. — За теб това може би е без значение, но за мен не е. Ти спаси и моя живот. — Гледа известно време Уиспър, после обърна очи към останалите. — Обещах си да призная това, ако извади Брин от черната дупка. Въпреки това се чувствам като идиот. Стоя тук и говоря на една котка… По дяволите…

Роун млъкна. Уиспър се прозя сънливо и показа всичките си зъби.

Застанал встрани от тях Джеър също се чувстваше като идиот, изправен пред Слантър, объркан и задушаван от чувствата си.