Тери Брукс - Молитвената песен

— Да, Аланон. И от любов.

— Спасителка и унищожителка. — Черните му очи се присвиха. — Силата на магията те превърна и в двете и ти сама се увери колко коварна може да бъде тази сила. Толкова непреодолима е съблазънта и толкова трудно е да не й се поддадеш. Предупреждавах те много пъти, но моите предупрежденията се оказаха недостатъчни. Подведох те много лошо.

Тя поклати рязко глава:

— Не, Аланон, не ти ме подведе. Аз сама се подведох.

Друидът вдигна ръка изпод плаща си и Брин забеляза, че тя беше прозрачна. Можеше да вижда през нея.

— Нямам много време, затова слушай внимателно, Брин Омсфорд. Не съм разбирал всичко, което е трябвало от черната магия. Самозаблуждавал съм се — точно както ти каза Гримпонд. Знаех, че магията на песента на желанията би могла да бъде това, за което баща ми ме беше предупредил — едновременно благословия и проклятие — поради което онзи, който я притежава, може да се превърне както в спасител, така и в унищожител. Ти обаче имаш разум и сърце. Затова реших, че опасността не е чак толкова голяма, след като притежаваш тези две качества. Явно не съм разбирал истината за Илдач. Не съм разбирал, че истинската опасност от черната магия за онези, които я притежават, е че тя може да излезе извън тях, които са създадени да я използват. Защото истинската опасност винаги е била самата книга, защото винаги тя е покварявала всички, които са искали да използват магията, още от времето на Господаря на магиите до появата на Призраците Морди. Всички са били подвластни на Илдач, всички са се превръщали в нейни слуги. Само че Илдач не е била един неодушевен сборник от страници и корици, в който е била записана черната магия. Тя е била жива — едно зло, което било способно да превърне в извършител на своите цели всеки, който се е блазнил от силата му и се е стремял да я притежава.

Аланон се наведе ниско. Слънчевите лъчи прозираха през краищата на черния му плащ, сякаш платът беше протрит.

— Още от самото начало ми се искаше да разбереш истината. Само че за тази цел ти трябваше да бъдеш подготвена. Всеки път, когато използваше магията на песента на желанията, ти все повече се блазнеше от силата на магията. Усещаше, че има нещо нередно, че продължаваш да използваш магията, и въпреки това ти беше принудена да я използваш. Не бях до теб, за да ти обясня какво става. Когато слезе в Мейлморд, ти вече беше нещо много подобно на всички, които се бяха превърнали в роби на книгата, в нейни слуги. Започнала беше да вярваш, че това е в реда на нещата. Точно това беше целта на книгата. Тя искаше да те накара да се чувстваш като едно цяло с нея. Дори силата на Призраците Морди беше нищожна в сравнение с твоята, защото те, за разлика от теб, не бяха родени с магията. В теб Илдач беше открила средство, което можеше да й даде далеч по-могъща сила от всички, които й бяха служили — дори и от Господаря на магиите.

Брин гледаше друида онемяла. Не можеше да повярва на ушите си.

— Значи тя не ме е излъгала, когато ми каза, че ме е чакала, че има връзки, които ни свързват.

— Изкривена полуистина — поправи я Аланон. — По дух ти се беше доближила много до онова, което тя търсеше, за да може да те убеди в това, което казва. Тя можеше да те убеди, че ти наистина си дете на мрака на собствените си страхове.

— Но песента на желанията би могла да ме превърне в такава…

— Песента на желанията можеше да те превърне във… всякаква.

Брин се поколеба.

— И все още може?

— Да, все още може. Винаги ще може.

Загърнатата в плаща фигура се доближи още до нея. На девойката от Вейл й се стори, че ще я притегли към себе си. Вместо това мършавото лице се вдигна и погледна над нея.

— Моята смърт беше предсказана в Рога на пъкъла. Сигурно беше, че ще напусна този свят. Но с унищожаването на Илдач черната магия също трябва да изчезне. Колелото на историята се върти и вековете минават. Баща ми най-после е свободен. Върнал се е при онези, които толкова дълго са го отхвърляли. Вече не е обвързан с мен, нито с думата си, която е дал на расите на Четирите земи.

Забулената в качулка глава отново се наведе към нея:

— Сега и аз си отивам. След мен няма да дойде нито един друид. Сега обаче техният завет е твой.

— Аланон — прошепна тя и поклати глава.

— Чуй ме, девойко от Вейл. Това стана чрез кръвта ми, която поставих върху челото ти и чрез думите, които тогава ти казах. Ти си носител на завета, който беше поверен на мен, а преди това на моя баща. Не се страхувай от това, което той означава. Нищо лошо няма да ти се случи заради него. Последната магия живее в теб и в брат ти, в кръвта на рода ви. Тя ще си остане там, на сигурно и защитено място. Няма да бъде нужна през века, който идва. Магията няма да бъде необходима в следващия век. Расите ще имат по-добър и по-искрен съветник.